Докато за едни българи Великденските празници са повод за радост от възкръсването на Божия син, за други те са въ възможност за понапълване на собствения джоб.
Как?
„Великден година храни! –такъв е девизът на много българи, които използуват празниците около Възкресение Христово за да позакърпят излинялия си бюджет или да направят някой  „удар” в икономическата криза. Търговците, например, сториха всичко по силите си за да трансформират Христовите страдания през Страстната седмица в ценово изтезание на бедните български потребители. Властите, от своя страна, също предприеха някои празнични мерки за пълнене на опразнената държавна хазна, а лекарите използуваха повода за да обявят директно въвеждането на минимална такса „вход” за своите частни кабинети.
Антиджебчийство в действие
Като че най-превъзбудени в очакване на предстоящите си Великденски си изпитания се оказаха полицията от една страна и от друга –  нейните най-неуловими и престъпни клиенти – джебчиите.
С ловко контролирани медийни изяви под формата на полезни съвети как да се пазим по празниците от крадци, експерти-криминалисти цяла седмица обясняваха надълго и нашироко къде да крием портфейлите и да държим чантите си по време на  църковните  блъсканици, как в отсъствие да охраняваме празните си жилища след четиридневното Великденско преселение от големите градове към родните села и паланки, към кого и кога да се обърнем в случай на нужда. Онова, което въпросните полицейски спецове не обясняват, обаче, е след като така добре познават потенциалните престъпници, дори по имена и прякори, след като са напълно наясно с техните планове, трикове и методи за които обстойно предупреждават гражданството, след като разполагат с видеокамери и всякакви други СРС-та, защо целият този криминален контингент е все още на свобода и му е позволено да се готви необезпокояван за предстоящите си набези? И дали профилактичните задържания на доказани крадци-рецидивисти не са по-добро средство от издирването им пост фактум?
Да „щипнеш” ловко портмонето
В пълна празнична мобилизация са и местните апаши, които, както обикновено, в подготовката си са на няколко обиколки пред полицията. Пресата съобщи за логистиката на разработените  от мургави професионални джебчийки операции през Великденската нощ и сред масово излизащото по празниците навън население, цитирани бяха устни директиви на техни босове за това какви прийоми следва да се използуват при тарашуването по джобове и чанти, какви тактики за бързо укриване на плячката след удара да се прилагат и какви са препоръчителните маньоври за ефикасно отстъпление и бягство. Преповторени бяха и  директивите за най-заблуждаващи показания в полицията в случай на провал, както и за „правилното” говорене и поведение в ареста. Най-вероятно апашките бригади са били инструктирани и за размера на задължителните минимални джебчийски „заработки”, които, отново според предварителни данни, не можели да падат под 1000 лева на „теренен работник”, както и за евентуалните санкции при неизпълнение на нормата.
Крадци от всички страни – обединявайте се!
Впрочем, новото в започващият активен летен джебчийски сезон, са увеличилите се гастрольори от чужбина. Докато най-добрите местни  професионалисти отдавна практикуват сред заможното население на  големите западноевропейски градове, българската столица отдавна вече е залята не само от румънски и албански майстори на двата пръста, но и от миграционна вълна на улични крадци от Алжир, които влизали в бъдещата членка на Шенген с редовни документи. Със своя изискан вид и безупречния си френски език те подбивали тежко местната конкуренция и то в среди, до които националния контингент трудно може да се добере.
Капак на всички ядове за обосялия български европеец се оказват и зачестилите обири от тиинейджъри, извършвани от скука или заради самата тръпка. За майтап или просто за перчене пред връстниците, те крадат безпричинно дрехи, храни и напитки от супермаркетите, като любим техен обект са станали моловете, които иначе са шпиковани с охранителни камери. Има всички основания да се очаква, че доста от въпросните мамини синчета и дъщерички също ще допълнят богатия апашки микс по празниците.
Така освен с печено агне и боядисани яйца, тазгодишното Възкресение Христово ще премине за българина и с адреналиновата тръпка дали, кога и как ще бъде обран. В буквалния и преносен смисъл.