18.04.13

Странно защо нерегламентираното, сиреч „незаконно” подслушване, което в България е и със собствена двадесетгодишна история, се възприема като основен етикет на тайните служби след като те използуват  куп други методи за следене  и контрол върху обществото. И не само върху нищо не подозиращите обикновени граждани. Обект на техния специален интерес са както политици и журналисти, така и дребни и средни предприемачи, търговци, производители, да не говорим за по-известни юристи и правозащитници. Информацията е стока, която днес се продава скъпо, тъй като с нейна помощ могат да бъдат осъществени не само политически, но и чисто икономически цели, като превземане на чужд бизнес или упражняване на  обикновен рекет. Освен микрофонното слухтене, в арсенала на събрачите на лични данни са проследяването, специализираното видеонаблюдение, контролът върху компютрите и компютърните мрежи, документооборотът, пощенската кореспонденция и редица други явни и тайни методи.

Фотографиите на КАТ

Парадоксалното в България е, че докато при използуването на СРС-та от МВР и тайните служби все пак съществува някаква законова уредба, други държавни ведомства практически безконтролно събират и съхраняват огромно количество информация, свързана с личния живота на хората и тяхната собственост. В средата на миналата година, например, българската пътна полиция се похвали с новите си супермодерни радари, чиито камери с висока резолюция заснемат ясно не само лицето на шофьора-нарушител, но и на неговите придружители. Дори да приемем, че по етични причини снимката „честитка” от КАТ за пътното нарушение пристигне по пощата с черна лентичка върху очите на пасажерите, никак не е ясно колко време се съхраняват заснетите изображения, кой има достъп до базата данни на КАТ и как се охранява тя срещу щедри събирачи на конфиденциална лична информация.

Намигването на Биг Брадър

Подобна е и ситуацията с безбройните в наши дни системи за видеонаблюдение и охранителните камери, без които наистина сигурността и борбата срещу престъпността е невъзможна. По закон видеозаписите следва да се унищожават най-късно в 30-дневен срок след извършването им, освен в случаите, когато в тях се съдържат данни за извършено нарушение на обществения ред или престъпление. Използуването на заснетите изображения като доказателства в съда все още преминава през сложни процедури и експертизи, поради което е и  рядко. Възниква обаче въпросът действително ли се  унищожават ненужните записи в законовия срок или все пак някои от тях се превръщат в обект на незаконна търговия ако съдържат, да речем, компрометиращи данни за определено лице?

Папараци от въздуха

Флагрантно нарушаване на личната свобода на българските граждани през 2010 година извърши Националната агенция по приходите.  Тя организира шумна публична акция по заснемане от въздуха на луксозни имоти на заможни българи. Хеликоптер на прочулият се с транспортирането на футболния отбор „Бистришките тигри”  правителствен „Авиоотряд 28” натоварен с тежко накичени с фото и видеокамери репортери от медиите, прелетя над богатите къщи с басейни и тенис кортове край столицата и по-големите градове, над голф игрища и яхтени пристанища за да бъде документирана от въздуха собствеността на предполагаемите данъчни престъпници. Резултатите бяха повече от съмнителни – акцията донесе едва няколко милиона лева в хазната, събрани далеч не от най-приближените до властта бизнесмени. В замяна на това, обаче, авторът на гениалната идея, тогава заместник-началник на НАП бързо зае титулярното място в  агенцията  и днес дори е водач в една от изборните листи на ГЕРБ. Скандалното заснемане от въздуха всъщност се оказа безконтролно събиране на данни, които се използуват неизвестно от кого и с каква цел, а масираното публикуване на заснетото в медиите предостави солидно основание на потърпевшите да сезират пряко съдът в Страсбург за нарушеното им право на личен живот и неприкосновеност на жилището, при това без да минават през българската съдебна система.

Часът на живите СРС-та

Едва ли е нужно да говорим за т.нар.”трафични данни”, сиреч информацията за това кой с кого, кога и колко е контактувал по интернет или чрез мобилен телефон –  според неотдавнашен доклад на една от комисиите на 41-то НС службите и особено МВР са следили тези данни неограничено без разрешение на съда. Да не споменаваме и за възможностите на същите тези структури да ползуват  безконтролно цялата визуална и текстова информация на информационните агенции и медиите и най-вече онази, която не е публикувана.  Да не говорим  и за вечните местни доносници, онези „живи” СРС-та, за които още през 70-те години на миналия век Радой Ралин беше написал: „Да, факт, под небосклона – осем милиона микрофона!”.

Наистина, нека не говорим! Защото подобно занимание в България е все още рисковано и наистина много опасно.