10.02.2016
Българинът може да бъде спокоен. Неговото „турско робство“ отново беше спасено, този път с цената на една министерска оставка. И на тържествените обещания на всички участници в затихващата разправия, че никога повече няма да се съмняват в своето робско минало. А за да бъде триумфът на здравите исторически сили наистина пълен в чест на терминологичната победа, край Дунава светнаха с цветовете на българския трикольор лампичките върху новата статуя на владетеля на Видинското царство Иван Срацимир. За да се нареди тя до славната скулптурна фигура на изцъкленият цар Самуил в София и подготвяната за откриване, все още загадъчна статуя на цар Борис I срещу църквата Свети седмочисленици.
В тъмните покои на историята
През второто десетилетие на 21 век в изчезващата демографски България се наблюдават някои странни явления. Вместо да гледа напред в бъдещето, част от политическата класа все по-често изпада в тежък носталгичен унес, като със зъби и нокти започва да брани тъмните покои на националното минало. В ход например, е поредната масирана кампания за закриване на Комисията по досиетата. Нарастващото любопитство на изследователи и общество към деянията на кадровите офицери от ДС, на военните разузнавачи и към забранените от закона досиетата на починали вече лица, се сблъсква с твърдата решимост върху тези важни исторически източници за тоталитарния режим да остане забраната с гриф „строго секретно“. Сиреч, пропагандните митове за репресивния „патриотизъм“ и служба в името на „тоталитарната“ родина, да си останат непокътнато хербаризирани в съзнанието на новите поколения.
Казармата, казармата!
А и как другояче да си обясним продължаващата патологична привързаност към няколкото съветски МИГ-ове ветерани, от които се очаква да охраняват българското, а и на НАТО, въздушно пространство. При това съоръжени с примитивна електроника и двигатели втора, та дори и трета употреба? Мантрата, че историческото съветско оръжие продължава да е непобедимо, както и че връщането на казармата ще направи от младите българи истински мъже, продължава вече трето десетилетие да бушува в съзнанието на неподозирано голям брой българи. Без никой сериозно да си зададе въпроса в какви казарми и поделения ще бъдат настанени бъдещите редовни войници, кой и с какви средства ще финансира тяхното облекло, изхранване, съвременно оборудване и други такива едни неща?
Димки срещу доклада на ЕК
Какво е обяснението за тези устойчиви нагласи? Дали тъкмо в тях не се крие и причината, че българите се самоопределят като една от най-нещастните нации в света и се очертават като европейски политически неудачници?
Д-р Даниел Смилов от Центъра за либерални стратегии изброи пред Дойче веле три причини за тези нелепости. Първата е, че сегашното правителство е загубило стратегическа ориентация за това, което прави и търси сламки на популярност, за които да се хване. „Министерският пост на проф. Тодор Танев отдавна беше под въпрос, но начинът по който той в крайна сметка беше сменен, се оказа панически опит да се отклони вниманието от наистина тежките критики в доклада на ЕК. Вместо проблемите да се атакуват съдържателно, пуска се разсейваща димка“, смята политологът.
Соцносталгия и патетично русофилство
Като втора причина Смилов отчита безпътицата на българската левица. „И в други пост-социалистически държави левицата е в тежка криза, Унгария и Полша са очевидни примери за това. Но у нас безпътицата доведе до вкопчването на БСП в соцносталгията и патетичното русофилство. Сега всъщност това разгражда образа им на европейска левица, който с много труд бяха започнали да придобиват в началото на 21 век. Казано иначе, те се връщат в миналия 20-ти век. За това им помага и очевидното агресивно поведение на Русия в рамките на т.нар. „хибридна война“, констатира политологът. И отчита, че България се е напълнила с медии и сайтове, които непрекъснато славословят руското оръжие, громят „прехода“, оплакват България. „Руските пари нямаше да дават ефект, ако българската левица не подготвя почвата. Парадоксът е, че по този начин лявото не трупа доверие в себе си, а по-скоро руши вярата на българите, че заедно могат да постигнат смислени неща. А това наистина е опасно“, предупреждава анализаторът.
Нелепите решения
В отслабването на ЕС и възхода на национал-популизма Даниел Смилов вижда третата причина за сегашното объркване на обществото. Той припомня, как повече от десетилетие България е живяла под крилото на силен център в ЕС и напредъкът й е бил безпрецедентен. „Сега обаче страната навлиза в период, в който здравината на собствените институции, отговорността на националните политици и партии става все по-решаваща. И в това има от какво да се притесняваме, тъй като родната сцена е изпълнена предимно със ситуационни играчи и инженерни проекти на корпоративни структури. В борбата за популярност вече никой не се свени да вади етнически, расистки и всякакви други карти. Медийната среда усилва тази тенденция като „награждава“ тези, които отиват отвъд премереното, разумното и работещото. По този начин на всеки проблем се търси най-екстравагантното и нелепо решение“, обобщава Даниел Смилов.