Подобно на своите европейски връстници, българските тийнейджъри консумират солидно алкохол. И все пак „националното” младежко пиянство притежава свои неповторими черти.
Има нещо потискащо глупаво в обяснението, което даде майката на 8-годишното момиченце от ботевградско село, спасено тези дни с огромни усилия в „Пирогов” с близо 3 промила алкохол в кръвта. Изпитата ракия била във фризера, детето не усетило паренето и „отпило”, поясни компетентно тя. Очевидно стреснатата майка едва ли се е замислила за обема на „глътката” на клетото селско девойче, както и защо нейната второкласничка е посегнала към подготвяния във фризера за традиционния вечерен аперитив на „таткото” твърд алкохол, но подобен полет на мисълта едва ли би могъл да се очаква от средностатистическа представителка на население, което е в състояние да води следния примерен диалог: „Пиеш ли? – Когато има. Къде пиеш? – Където има. По много ли пиеш? – Колкото има.”
Сипи, сипи, налей!
В края на този май, вероятно по повод абитуриентските празници, българското здравно министерство официално призна, че употребата на алкохол от млади хора се превръща във все по-голям проблем за страната и цитира данни от международно изследване, според които през 2007 година българските тийнейджъри са завоювали първото място сред европейските си връстници с 67 на сто консумация на бира, като повече от половината от анкетираните „биберони” са били момичета. Друго разтърсващо изследване на Националния център по наркоманиите от края на миналата година показа, че 6 на сто от учениците, а това са около 20 хиляди деца между 13 и 18 години, пият по 5 ракии на ден, а 80 на сто от младежите са се напивали поне веднаж, преди да станат гимназисти…
Въпросът защо явлението се е превърнало масова практика и се разширява, става все по-наивен и риторичен. Отговорът на безбройните търговци на алкохол практически навсякъде в големите български градове, например е, че бирата е нискоалкохолна напитка за младите, полезна е за бъбреците и в крайна сметка е по-добре децата да се наливат с бира, отколкото да се дрогират. Подобно е отношението и на самите родители. Училищен директор разказа наскоро по медиите, че според ученическите майки и татковци пушенето и пиенето не били голям проблем, след като в обществото имало къде по-опасни неща!
„Ний младата сме Гвардия на трудовий народ!”
Прави са хората. Какво опасно има в това да удариш в голямото междучасие на гладно/ много от подрастващите или нямат достатъчно пари за храна, или пестят за пиене!/няколко водки с бира и след това да те транспортират в несвяст до болницата? Какво от това, че гледането на футболен мач, ученическата екскурзия в провинцията, или летният младежки лагер край морето като правило се превръщат в постоянни масови запои, които бавно и полека отглеждат бъдещите поколения на истински национални алкохолици? Какво от това, че рекламата на бира, вино и твърд алкохол в България продължава се излъчва в най-гледаното време не само по частните, но и по държавните електронни медии?
Нищо, разбира се, успокояват мама и татко. Много важно, това да е проблема на дъртите, възкликват тийнейджърите и потриват ръце: Сега е ваканция, има Световно по футбол, „пейка-купоните” са навсякъде и довечера пак можем „да се направим на пастет”.
Да се натряскаме, сиреч, зверски…