През отминаващата седмицата комисарката по защита на потребителите Меглена Кунева обяви, че се отказва от депутатското си място в новия ЕП и  ще остане на сегашния си пост в ЕК до приключването  на своя мандат през септември.
Дотогава една от ключовите номинации на новото българско правителство на партията ГЕРБ ще бъде за поста нов комисар в ЕК. Защо това важно решение би следвало да не се взема на „запалянковско” равнище, а с отговорни политически доводи?
Избраната  за „Комисар на 2008-ма” и „Европеец на годината” от влиятелни организации сегашна комисарка по защита на потребителите Меглена Кунева, която през юни попадна в ранг-листата на „Файненшъл таймс” на 30-те най-влиятелни политици на Европа в обкръжението на сегашния, и най-вероятно, бъдещ председател на ЕК Жозе Мануел Барозу и новия генерален секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен, е „отсвирена” за следващ мандат в Брюксел, писа тези дни булеварден български вестник. „Госпожа Кунева избра нова професия, тя е евродепутат”, се надпреварваха да цитират прибързаните думи на бъдещия нов премиер Бойко Борисов повърхностни медии, политици, експерти, като с неудобство прескачаха припомнянето на  електронното издание EurActiv, че като успешен комисар и на практика мажоритарен водач на листата на своята политическа формация, Меглена Кунева  почти сама я изведе на четвърта позиция по брой на гласовете на евроизборите, и дори й осигури две места в ЕП.

Сега, когато НДСВ изпадна от А – групата в националното „политическо ръгби” ,

от екзалтираните клакьорските трибуни започнаха да се разнасят ругатни и да се мяркат обърнати надолу палци. Просто в следизборната еуфория местният запалянковски манталитет, който диктува първичното „ Всички губещи вън!”, пропуска поуката от разказа на Каравеловия Хаджи Генчо за онзи с гювеча, дето на път за фурната видял куче, оставил съдината в прахта за да хвърля камъни по псето и, естествено, стъпил в манджата.
Вероятно за подобно нещо  се  е досетил през тези „запалянковски” дни не друг, а държавният глава Първанов, който стреснато посъветва „отношението към Меглена Кунева да не бъде пренебрежително”, тъй като ни очаквал доклад, който никак нямало да бъде „лицеприятен”.
Нека припомним, че освен

доклад, чиито критики ще се стоварят върху гърба на новото правителство по подразбиране,

очакват го и доста отговорни преговори за номинация на следващия еврокомисар. Естествено то е в правото си да излъчи свой представител, който да бъде топлата връзка между „Дондуков 1” и европейското „правителство” в Брюксел, но приемането на тази личност сред сега 27-те, е деликатен процес, а ако Лисабонският договор не влезе в сила и комисарите бъдат редуцирани до 18, или дори до 12 човека, въпросната „връзка” въобще може да изчезне за следващите 5 години. Този „дребничък” факт би следвало да подсказва, че едва ли председателят на ЕК ще дава обещания някому преди 2-ри октомври, когато ирландците ще гласуват на втория си референдум, а още по-малко  предварително ще обяви окончателното си решение за своя нов екип.
И още нещо. Ако новото българско правителство препотвърди обещаната вече, според някои информации,  политическа подкрепа за втория мандат на г-н Барозу и в замяна получи уверение, че контролният механизъм за България по наблюдение и оценка ще бъде постепенно премахнат, за целта в комисията ще е  нужен комисар с вече изграден авторитет и канализирани контакти, който за броени дни и седмици би могъл да превърне ситуацията  от „нелицеприятна” в „поносима”, а в по-далечно бъдеще и успешна  за новото управление. Неслучайно, сегашната българска еврокомисарка Меглена Кунева подчерта в София, че „ЕК ще направи всичко възможно за да подкрепи Бойко Борисов и неговото правителство”, както и че след като се даде сегашния управленски мандат „у нас трябва да сложим настрани партийните различия”.
Очевидно политически коректната и национално отговорна позиция на комисар Кунева е непоклатима, макар че първите камъни срещу нея вече полетяха. И ако това продължи неразумно, „стъпването в гювеча” може да случи със сигурност.