В средата на май бяха публикувани тревожни данни от доклад на ЕК и ООН за продължаващата изолация на ромите в 11 членки на ЕС сред които и и в България. Какво, в сравнение с останалите страни, е положението на българските роми?Как кризата и природните бедствия се отразяват върху техния живот?Отговор на тези въпроси Георги Папакочев потърси от юристът- правозащитник Орхан Тахир и от директорът на Центъра за публични контакти и застъпничество Румян Русинов:
След силното земетресение на 22 май едни от най-сериозно пострадалите са жителите на  ромската махала в Перник, разказва Орхан Тахир. Това е обяснимо предвид условията, в които те живеят. По-страшно е икономическото бедствие, тъй като то е постоянно при тях, твърди ромският правозащитник. Десетки години тази криза, засяга  не само тях, но и цялото общество, а ромите са част от общия организъм, от една обществена система. Поради което тяхното обедняване ще оказва все по-осезаем ефект и върху етническото мнозинство. Румян Русинов цитира данни, според който в Пернишко и Радомирско най-много са пострадали паянтовите ромски  къщички. Да се надяваме, че след като държавата обеща да помогне на всички засегнати от бедствието, тя няма да забрави и за ромите, казва политологът.
Третият свят на Балканите
България е втора след Румъния по брой на ромско население в Европа и това предполага, че проблемите в страната са много по-съществени, отколкото в съседните Сърбия или Гърция, например, отчита Орхан Тахир. Той допълва, че  масово обедняват не само ромите, в капана на бедността попадат и все повече българи. В България отдавна има хора, които реално живеят в условия на Третия свят, твърди юристът. Просто съществуват две Българии, две различни паралелни реалности. Едната е  на хората постигнали среден стандарт на живот за местните условия, които могат да си позволят веднаж в седмицата да отидат на ресторант, които се интересуват от случващото се в обществото и чиито деца учат в нормални училища. Светът на хората от другата България, в който са повечето роми, е напълно различен – тези хора са принудени всекидневно да се борят единствено за собственото си оцеляване. За тях въпросът как да си плащат данъците отдавна не стои, защото основната им мисъл е как всекидневно да осигурят насъщния.
Сегрегация в 21-век
Румян Русинов отчита положението с ромската заетост  и образование като най-тревожно. Всеки трети от запитаните в неотдавнашно проучване на ЕК и ООН отговаря, че е безработен, 70 на сто от анкетираните твърдят, че нямат платена работа. Подобна е и ситуацията в образованието. Към 1990 година, по данни на образователното министерство, около 50 на сто от ромските деца са били образователно сегрегирани, сиреч изолирани в ромските квартали. Преди няколко години, отново според ведомството, процентът на изолирани деца вече е 70.  Русинов допълва, че от 11 на сто пълна ромска неграмотност в началото на 90-те през миналата година тя вече е 20 на сто. С всичките условности, тези числа  показват една изключително тревожна тенденция, която обяснява  увеличаването на безработицата и  на социалната дистанция между българи и роми – задълбочаващ се процес, по който адекватна реакция на държавата засега не се забелязва.
На ръба на оцеляването
Юристът Орхан Тахир пояснява, че появата на големи ромски махали, превърнали се в гета, е резултат от действия на държавата. Първоначалните поселения на ромите обикновено са били в центъра на на населените места, но в даден момент кмета или общинските власти решавали да ги изместят в покрайнините. Така тези хора са избутвани в селищната периферия /все пак някои са населявали и доста апетитни икономически места!/ за да  попаднат в „задния двор” на общественото внимание. И тъй като никой не се е интересувал какво се случва в тяхната общност,  ромите били принудени да създават собствени механизми за оцеляване, сиреч да оцеляват така, както могат. И днес, когато  тези хора отново са оставени на самотек, те се оказват най-силно поразени от икономическата криза защото. Румян Русинов от своя страна пояснява, че в сегрегираните училища 70 на сто от младите роми получават твърде некачествен образователен продукт в сравнение с българските си връстници. Така стартът на учениците е неравен и вече е трудно да се говори за равни възможности. От друга страна кризата се отразява отразява върху ниската посещаемост на децата в училище. Когато бащата и майката са без работа, естествено те взимат и детето да помага при осигуряването на прехраната. Процесът е комплексен и кризата усилва тези ефекти, пояснява Румян Русинов.
Ромското изключване
Така държавните системи на образование, на социални грижи, на здравеопазване се оказват изключващи за българските роми, е убеден правозащитникът Орхан Тахир. Повечето от тях не са здравно осигурени, често децата им не ходят или рано отпадат от училище, временните социални помощи не решават техните проблеми и не са достатъчни за препитание. И тъй като в даден момент ромите  се оказват изключени, налага им се да търсят препитание извън страната. Гърция, Италия и Испания се превърнаха в основни дестинации за български роми и благодарение на парите, които изпращат оттам, техните семейства и близки преживяват някакси в България.
Сателитните махали
В началото на май съдът по правата на човека в Страсбург спаси паянтовите постройки на ромите от столичния квартал „Баталова воденица”. Сега, обаче, са застрашени около 200 роми в Студентския град в София, които живеят в бараки без ток и вода.  Орхан Тахир твърди, че никой не желае да отговори на въпросите защо едни хора са принудени да се заселват, например в периферията на Студентски град, защо те бягат от селата и строят незаконни жилища в градските покрайнини? Да, тези роми действително създават проблеми за живущите около тях, но първите трудности, възникнали с тези „пришълци” не бяха в Студентски град, а във столичния квартал „Факултета”, който вече надхвърля 50 хиляди жители. Заселвайки се там те създаваха неприятности и за своите събратя там, но тогава никой не обърна внимание на този факт. Трудностите, които възникват в големите ромски квартали остават незабележими, а трябва да се мисли за същината на проблема и за превантивните действия, които да не го допускат, обобщава Орхан Тахир. Никой не иска ромите в проблемните квартали да живеят при сегашните условия, но това съвсем не е техен личен избор, допълва Румян Русинов. Известно е, че тези нови гета бяха създадени преди 20-тина години и те са резултат от ромската миграция от провинцията. Но както Европейският съд по правата на човека, така и българските НПО посочват, че първо трябва да се намери подходящо алтернативно решение и след това те да бъдат прогонвани от незаконните бараки, а не обратното.