Преполовеният управленски мандат на на „Гражданите за европейско развитие на България”/ГЕРБ/ дава доста поводи за поздравления по повод европейските и външнополитически намерения на правителството.
Точно преди година по една от приятелските на кабинета частни телевизии, премиерът Борисов направи впечатляващо признание. На въпрос за отношението на Русия и САЩ към енергийната политика на страната, той отговори, че „Великите сили в момента са доста влюбени в нас като държава и много искат да имат влияние в България”. Днес, в края на втората година от управлението на ГЕРБ, това пламтящо чувство на Европа и света към най-бедната и неубедителна външнополитически европейска членка, се изразява основно в любезната думичка „конграчулейшънс”, с която чуждестранните партньори на страната дипломатично сгряват сърцето на министър-председателя с ясното съзнание, че той разбира единствено нея без преводач.
Премиер и дипломат
Доста, всъщност, са поводите за външнополитически „поздравления” на двегодишния български кабинет. Парадоксално, но един от тях е трудното, но мъдро решение на г-н Борисов в началото на миналата година да не последва примера на своя гръцки колега Папандреу като поеме временно и поста на външен министър. За щастие тогава лидерът на ГЕРБ не се поддаде на ласкателствата на своята невероятна кандидатка за еврокомисар Румяна Желева и предпочете да остане само „умен и красив” министър-председател, а въвеждането на някакъв порядък в оказалото се дипломатически филиал на някогашната ДС  външно министерство разумно беше поверено на екип от подходящо образовани млади хора, които все пак могат да контактуват в чужбина без преводач.
Евро-Шенген?
Друг достоен повод за поздравления е овладяването на иначе неудържимия предизборен порив на правителството за вкарване на страната в Шенген. Вероятно както за обикновените хора, така и за повечето министри вече е станало ясно, че между дипломатическите ласкателства и политическото доверие на Стария континент има разлика и то, доверието, се гради не с КПП-та, а с конкретни резултати в справянето с корупцията и организираната престъпност. Засега такива резултати, уви, липсват. Подобно е и положението с влизането на България в еврозоната, една от ключовите външнополитически цели на ГЕРБ при поемането на властта преди две години. Просто финансовата драма в Гърция, валутните проблеми на някои други страни и най-вече местната сиромашия и скъпотия, на този етап поохладиха стремглавото бързане към европейските пари, за които е ясно, че сами няма да напълнят джоба на българина, а още по-малко ще съживят като с магическа пръчица замрялата кризисна икономика.
Шапка на тояга
Най-голямото европейско поздравление, обаче, заслужава продължаващата трайната неспособност и на този кабинет да усвоява средствата, които предоставя ЕС. С договорените през двугодишното управление на ГЕРБ едва 12 на сто проекти за еврофинансиране и с хронично слабия си административен капацитет за усвояване на европарите, България е на път да почисти сериозно своето корупционно реноме, тъй достатъчно средства за далавери с фондовете просто ще липсват. Няма никакво значение, че средният и малък бизнес изнемогват изчезвайки, или че страната е единствената в Европа, която за миналата година не е договорила нито едно евро за здраве, наука и енергетика. Важното е, че след като българите сами не могат да си осигурят евросредствата, ЕК е готова да поеме лично управлението на регионалните фондове за страната и така да даде нови международни поводи за „конграчулейшънс”. Придавайки по този начин модерно европейско звучене на крилатата мисъл на местния шоп: „Може да не сме кой знае какво, ама не сме нищо и никакво!”