06.06.2013 Как да включиш в зоната на европейското доверие Шенген държава, чийто досегашен вътрешен министър е разследван от прокуратурата и всеки момент може да бъде арестуван, а нейни граждани източват социалните системи на богати членки на ЕС?
От 2007 година досега четвърто българско правителство обявява за свой основен външнополитически приоритет присъединяването на страната към Шенген. С мечта за зоната без вътрешни граници започва всеки пореден мандат и колкото по-страстно управляващите се стремят към нея, толкова по-неуловима става тя. То не бяха Национални планове за действие не бяха Инструменти за улесняване на бюджетните парични потоци, с които се изляха десетки милиони евро за проекти по присъединяването, не бяха Споразумения за гражданско наблюдение по „инструмента” Шенген! И когато най-сетне се оказа, че двете крайдунавски съседки България и Румъния формално са изпълнили техническите критерии за членство и техните правителства доволно потриваха ръце в очакване на „заслужените” външнополитически дивиденти от поредните избори, изведнаж миражът Шенген бързо се отдалечи на хоризонта и дори по-лошо – започна да изчезва съвсем.
Честни балкански очи?
Прясно новият външен министър Вигенин също провъзгласи Шенген за приоритет във външната политика. Направи го, но и разумно поясни, че след като заедно със своя колега вътрешният министър направят „реалистична оценка на ситуацията” към момента, в ход ще бъдат пуснати както многостранната дипломация, така и двустранните контакти с онези страни-членки, които имали „най-много бележки” спиращи членството на България в Шенген. Основните „скептични” държави са Холандия, Германия и Франция и неслучайно те направиха така, че въпроса за приемането на дунавските съседки дори не беше включен в дневния ред на Съвета на ЕС по правосъдие и вътрешен през март. А и какво доверие към двете балкански страни може да изпитва една Холандия, да речем, която неотдавна започна разследване за измами на банди от двете страни, които източват социалната й система с молби за жилищни и други плащания? Дори да се абстрахираме от изблика на еврокомисаря Гюнтер Йотингер, който открито изрази опасенията си от „почти неуправляемите” България, Румъния и Италия, нека помислим какво би било отношението на германците когато се сблъскат с факта, че само през миналата година в държавата им са имигрирали над един милион жители на южноевропейските държави? Само българите и румънците, които догодина ще имат пълната свобода да работят в Германия, за същия период / според електронното издание „Ню Юръп”/ са били общо 30 хиляди човека?
Български „шенгенци” в затвора?
Как Франция, например, да прояви социалистическа и франкофонска солидарност към двете кандидатки за Шенген, след като през март вътрешния министър Манюел Валс съобщи на съгражданите си чрез в.”Фигаро”, че в над 400 лагера в страната напълно незаконно живеят над 20 000 български и румънски мъже, жени и деца, като две трети от лагерите са в околностите на Париж? Какъв шенгенски оптимизъм може да се изпитва при положение, че ротационата председателка на ЕС Ирландия въобще не включи въпроса за шенгенското членство на София и Букурещ сред приоритетите си? А и как да приемеш в „зоната на европейско доверие”, както наричат Шенгенското пространство държава, чийто досегашен вътрешен министър е разследван от прокуратурата и всеки момент се очаква да бъде арестуван, в която под следствие се намира доскорошния шеф на антимафиотите, а срещу втория по ранг началник на софийската прокуратура се води досъдебно производство заради участието му в скандалния корупционен разговор с бивш български премиер и негов, също подследствен, министър!
Радост в мъка, мъка в радостта
В доклад за свободното движение в ЕС тези дни еврокомисията отново потвърди пълната си подкрепа за приемането на България и Румъния в Шенгенското пространство припомняйки, че двете страни са напълно готови да се присъединят към него. Единственото, което естествено не беше посочено в доклада, е кога ще се случи това. Догодина, след три години или пет, в края на мандата на сегашното или на някое следващо правителство?
За текущите управляващи отговорът на този въпрос далеч не е съществен. По-важното е дежурната мечта „Шенген” да се подхранва и да носи дивиденти. На всеки, който умее да я използува правилно.