15.12.12
През 2060 година българското население ще се стопи с приблизително два милиона души и тогава в страната ще живеят малко над 5 милиона българи – това гласят прогнозните данни, публикувани тези дни от НСИ. Успоредно с тях медиите цитираха и експерти от Центъра за демографска политика, които позовавайки се на данни на американското ЦРУ от юли 2012г. са установили, че за първи път след 1947 г. броят на българите вече е под 7 милиона човека. Демографски апокалипсис или закономерен процес очертават въпросните данни? Георги Папакочев разговаря с двама академични експерти по проблема:
Данните на НСИ показват дълбочината и значимостта на негативното демографско развитие на страната, на което сме свидетели сега. Резкият спад на раждаемостта, равнищата на смъртност и високата емиграция ще оказват дългосрочно проявление и въздействието на тези процеси трудно ще бъде преодоляно в бъдеще, прогнозира доц.д-р Елица Димитрова от Института за изследване на населението и човека при БАН. Въпросът, обаче, е каква ще бъде скоростта на този спад? До голяма темповете ще зависят от социално-икономическото развитие на страната. При оптимистичен сценарий на едно стабилно социално-икономическо развитие намаляването на числеността на населението би било по-бавно. А това предполага подобряване условията на живот, увеличаване на доходите, гарантиране на социално-икономическа стабилност и сигурност, осигуряване на качествено образование и на по-добри възможности за реализация на пазара на труда на младите хора. Според последни данни България е сред страните с най-висока младежка безработица, а това означава не само липса на перспективи на пазара на труда, но и промяна на плановете и намеренията на младите хора да създават семейства и да раждат деца. Други фактори са преодоляване на хаоса в системата на здравеопазването, осигуряването на качествени здравни грижи както и на по-широк достъп до тях.
Скъпите бебета
Данните на НСИ говорят не толкова за естествен, колкото социален процес, допълва доц.д-р Никола Чолаков от УНСС. Във всички развити страни по света през последните 50 години раждаемостта спада. Колкото по-развита е една страна, колкото по-високо е жизненото равнище в нея, толкова по-стръмна е спадащата крива на раждаемостта. Все по-малко бебета се раждат в Германия, Австрия, Швейцария, в силно индустриализираната Северна Италия, в Източна Европа, а България е развита държава в сравнение с някои африкански страни, най-малкото в културно отношение! Спадът в раждаемостта не е свързан само с жизненото равнище, той по-скоро е тенденция, която се появява още в средата на 20 век, ако не и по-рано. Още в края на 19 век скандинавските държави бележат спад в раждаемостта и вече над 100 години те преживяват този процес. Става въпрос за социален феномен, чието просто обяснение дава нобеловият лауреат Гари Бекер: Колкото по-високо е културно-икономическото равнище в дадена държава, толкова по-скъпо излиза раждането и отглеждането на деца. Хората вече са с високо образование, кариера, професия, прекарват повечето време извън семейството, а отглеждането на децата свива тази възможност, ограничава ги в собственото им развитие и това води до относителното оскъпяване на отглеждането на дете.
Демографският бумеранг
Кои обаче са най-тревожните последици от демографските промени и отразява ли се върху тях икономическата криза?
Прогнозираният спад на населението в трудоспособна възраст и увеличаването на хората в пенсионна възраст би имало отрицателен ефект върху пазара на труда, където се очертава недостиг на работна ръка и натоварване на системите на социално и здравно осигуряване. В резултат на миграцията, загубата на квалифицирана работна сила се отразява върху качеството на човешкия капитал, с който ще разполага страната в бъдеще. Така че ефектите са многопосочни и трудно могат да се степенуват, смята доц.Димитрова. А данните сочат, че дори при положително икономическо развитие населението на страната ще продължи да намалява.
Обезлюдяването на България датира от 50-те и 60-те години на миналия век, пояснява от своя страна доц.Чолаков. Северозападна България, например, е напълно обезлюдена, селата там са останали без хора. Но така не е само у нас. Българското село не можа да се транформира в селище и си остана такова, каквото е било преди 50 или 100 години. И естествено младите избягаха оттам. Индустриализацията и екстензивното развитие през 50-те, 60-те и 70-те години прогониха младежите от селата, сиреч базата за раждаемост неимоверно се сви. От друга страна юношите бяха „изсмукани” към гимназиите в градовете и оттам в университетите. Е, как как да се върнат обратно в селата? Друг фактор е кооперирането на земята – селяните бяха превърнати в наемни работници на т.нар.ТКЗС, които всъщност още през 60-те години с бяха онова, което днес наричаме ООД/Дружество с ограничена отговорност/. Затова сегашната криза е нищо в сравнение с 80-те години, когато магазините бяха практически празни, констатира преподавателят от УНСС.
Ненамеса във вътрешно-семейните работи
От демографската литература е известно, че когато съществува постоянен режим на отрицателно възпроизводство на населението, след достатъчно дълго време все пак настъпва някакъв баланс и равнищата се стабилизират. В България този етап все още не е достигнат. Най-важното сега е да се гарантира възможността на хората да имат по-добра работа, по-високи доходи, да имат семейство, да създават повече деца за да се преодолеят негативните ефекти от кризата, е убедена доц.Елица Димитрова.
Най -добре е държавата да не се меси в демографските процеси. Демографската политика, за която се говори от десетилетия, е намеса във вътрешно-семейните работи между съпрузите и никъде подобна политика не е успяла да повиши раждаемостта, смята от своя страна доц.Никола Чолаков. В Китай, да речем, с жестоки ограничения раждаемостта беше леко понижена, но напоследък се чува, че и там нещата ще бъдат оставени да се развиват естествено. Да, по времето на Дьо Гол преди 50 години за подпомагане на младите семейства във Франция повдигна раждаемостта малко повече, отколкото в съседните страни, но разликите бяха незначителни.
Интереса клати феса
Малко вероятно е двата милиона българи в чужбина да се върнат в родината си. А като демографски резерв, който би могъл да компенсира свиването на българското население, това е невъзможно – измененията вече са прекалено дълбоки, е убедена доц. Елица Димитрова. Подобно е и мнението на доц.Никола Чолаков, за когото идеята за връщане на българите от чужбина е несериозна. „Хората са тръгнали да си търсят късмета в чужбина и ако са го намерили, как ще ги върнеш обратно?” – пита риторично преподавателят от УНСС и все пак си отговаря: „ Ще върнеш тези, на които късмета им се е изплъзнал, има и такива. Но онези, които са си уредили живота в чужбина няма да се върнат, просто логиката на живота е такава”.