22.08.2013
Дали поради топлото време или преобладаващата възраст на протестиращите трети месец граждани, очарователен символ на гражданското недоволството в България станаха децата. От 14 юни досега малките „Гаврошовци” – в детски колички, върху раменете на татко или хванати за ръката на мама – са неизменен детайл от колорита на мирните шествия, заменили обичайните вечерни разходки на хората с дюдюкане, скандирания и често с необясними за детската психика постъпки на възрастните. И нещо особено показателно – малчуганите се превърнаха в лице единствено на антиправителствените протести! Сред подръжниците на кабинета „Орешарски” по обясними причини липсват дори и внуци…
Кумчо Вълчо плаши
Всичко това не можеше да не вбеси сегашните управляващи. Първи реагираха коалиционните партньори от „Атака”, загрижили се внезапно за правата на „невръстните българчета”. Още в средата на юли националистите алармираха правителствената Агенция за закрила на детето/ДАЗД/ за „безобразната експлоатация на невинни деца от т.нар.”мирни и симпатични протестиращи”, при която малолетните и непълнолетните били изложени на летящи над главите им тежки павета и трябвало да гледат вандалщината на „бръснати, яки пияни и друсани агиткаджии”. Естествено крайните националисти удобно премълчаха за недвусмислените „страхувания” на своя лидер, който пред погледа на тв-камери обикаляше парламента въоръжен с пистолет и нож, но идеята беше в съзнанието на протестиращите да остане впечатление за неговата бащинска загриженост към децата. В акцията не закъсня да се включи и Държавната агенция за закрила на детето. Ден преди очакваните демонстрации по повод прегласуването на актуализацията на бюджета, правителствените чиновници официално предупредиха родителите да направят всичко възможно да не пострадат децата им по време на протест. Дори повече, те призвоваха социалното и вътрешното министерство за съвместни действия, насочени към защита на децата от „нерегламентирано въвличане в мероприятия, които можели да застрашат тяхното физическо, психическо и интелектуално развитие”.
Децата и мумията в мавзолея
А подобна позиция просто зорлем връща някои грозни спомени от тоталитарното минало. По-възрастните не са забравили как дечицата още от детската градина биваха приучавани да възхваляват с песнички и стихчета гледащите ги от стените портрети на партийните и държавни водачи. Помнят как хлапетата, едва прекрачили за първи път училищния праг, трябваше да се готвят за идеологическия ритуал по връчване на „синята” и „червената” връзка /потресени тези дни българите видяха и елита на „реформиралата” се БСП с червени „пионерки” около вратовете на Бузлуджа!/. Не са забравени и дългите опашки от принудително докарвани в София ученици, които в продължение на половин век биваха принуждавани да се кланят на препарираната мумия в мавзолея, понасяйки психически травми от гледката за цял живот. Помнят се и съветските автомати „Шпагин”, с които пионери и комсомолци изпълняваха „поръчение” да стърчат изпънати до някой от безбройните паметници на съмнителни личности и събития от неизясненото и до ден днешен следвоенно минало. Сякаш вчера бяха унизителните поднасяния на цветя и новогодишните суровакания на „любимите” партийни главатари, за които биваха селектирани само дечица със здрав комунистически произход. Или коментираният на ухо случай с известен български кино-документалист, който чувайки сина си да декламира на училищно тържество пошлото: „Нямам майка, нямам татко, имам Партия любима”, възмутен му беше зашил шамар пред всички с думите: ”А аз какъв съм ти бе, калпазанино!”…
Протестите като камък в блатото
Така след като в продължение на половин век си нарушавал флагрантно правата на цели поколения български деца, днес със сигурност си загубил правото да плашиш с насаждане на омраза, да говориш за липса на морални стойности и толерантност. Още повече, че днешните млади родители дори не са и чували за срамните унижения, на които тоталитарния режим е подлагал техните бащи и майки, баби и дядовци . Затова сега те са на улицата заедно със своите деца и гледат на мирните протести като на чудесна школа по отстояване на гражданска позиция и демократично поведение – неща, от които застоялото българско общество все още продължава да изпитва тежък дефицит.