До края на седмицата българският външен министър Николай Младенов трябва да внесе за разглеждане от правителството въпросите за представителствата на страната в чужбина и за новата структура на външнополитическото ведомство.
Кои са основните предизвикателства към предстоящите решения на кабинета?
В началото на юли българското външно министерство огласи отдавна очаквания Стратегически преглед на дипломатическата служба, който представлява първият текущ анализ на състоянието, целите и приоритетните области на външната политика на страната от 20 години насам.
Всъщност осъществяването на тази своеобразна „ревизия” на досегашните практики на външнополитическото ведомство, реализирана с участието на близо стотина негови служители, от започването си се сблъска с трудности.  Външният министър Николай Младенов, дошъл в министерството през февруари след краткото, но особено некомпетентно управление на  предшественичката му Желева, загуби ценно време в оправянето на „батаците” на злополучната си съпартийка, която беше подхванала хаотични реформи и неясни уволнения в дипломатическите мисии. Когато през април първоначалният вариант на Стратегическия преглед предстоеше да приключи, оказа се, че той е остарял, преди да бъде завършен – новата бюджетна рамка на кабинета изискваше от външното министерство съкращения на разходите от 15 на сто, а забавеното създаване на Европейската дипломатическа служба попречи навреме да започне преструктурирането на българските мисии в чужбина в съответствие със схемата на ведомството на лейди Аштън. Не на последно място липсата на нова административна реформа спъна екипа на Младенов в намерението му да комбинира дипломатическата служба с останалите ведомства, които изпращат свои представители на работа в чужбина.

Партийните посланици

Тези дни почти 1000-та служители в 83-те български посолства, шестте постоянни представителства към международни организации, 19-те генерални консулства, и двете дипломатически бюра, вероятно се будят нощем със студена пот на челото в очакване решенията на кабинета кои мисии ще бъдат закрити с формулата за „цялостно оптимизиране щата на министерството”. Силно недоволни са партийните централи, на които е „обещано” техните 20-процентни по закон политически назначения на дипломатически постове да стават прозрачно и с доказани качества на кандидатите,  и което е най-неприятното – т.нар.”външни назначения” да се прекратяват след изтичане мандата на дадена политическа сила.

Тънкости на занаята

Впрочем като най-деликатни проблеми пред кабинета на ГЕРБ се очертават в кои държави ще бъдат закрити дипломатическите представителства и как това ще се отрази на двустранните отношения с България, както и идеята на „Синята коалиция” да внесе промени в законите за класифицирана информация и досиетата, с които да се ограничи достъпът на агенти на ДС до мисиите в чужбина. Дано сегашното правителство намери достатъчно сили да вземе правилните решения. Защото другото вече е гледан филм.