Скандалът с фалшивата диплома за висше образование на бившата шефка на Държавен фонд „Земеделие” Калина Илиева направи отново актуален въпроса за търговията с подправени документи и заниженият контрол в тази област.
Търговията с фалшиви документи за образование – средно, висше и научни степени – далеч не е български патент. В САЩ, например, „фабриките” за недействителни дипломи по медицина съществуват от над 120 години и още след първите си прояви попадат под най-тежките удари на закона. Според германското законодателство да обявиш някаква институция за университет, за висше училище по приложни науки, или да предоставяш академични степени, без оторизирането им чрез специален акт от съответното Министерство по образованието във всяка отделна провинция, е тежко криминално престъпление. Такова престъпление е и фалшифицирането на диплома, ако тя не е преминала по съответния ред на акредитационно одобрение.

Дипломи на килограм

„Фабриките” за дипломи /или за академични степени/, както ги наричат на запад, всъщност са измамен престъпен бизнес, който се прикрива зад някакъв законнен колеж, университет или професионално учебно заведение. „Фабрикантите” печелят от продажбата на готови дипломи, от даване на академични препоръки или фалшифицирани документи на хора, които знаят, а могат и да не знаят, че въпросните книжа са невалидни, сиреч безмислени.
В България дипломи-менте за всичко и отвсякъде могат спокойно да бъдат напазарувани по Интернет. Просто е необходимо мераклията за вишист да плати 700 евро за бакалавърска, или 900 за магистърска степен, за което освен, че ще си спести досадното три или повече годишно губене на време над книги и изпити, ще се сдобие с фалшификат от високо качество, с всички необходими подписи и печати. При това за не повече от пет работни дни.
Менте вишисти

Засега операция на МВР и ДАНС с кодово название „Вишистите” не е известно да е осъществявана, но по данни на образователни експерти от тази година в България и чужбина циркулират 150 хиляди фалшиви дипломи и сертификати, като повечето са датирани от времето на 10 годишния хаотичен  етап на прехода, когато регистри на подобни книжа въобще са липсвали. Все още помним как към края на 90-те Гърция категорично отказа да признава дипломите на завършилите медицина в България, а от ноември тази година тежки приравнителни изпити за дипломираните в България студенти от всички специалности въведе и Турция, като едва ли има съмнение, че придобитите от тях български документи също ще бъдат разглеждани под лупа.
И още нещо. В началото на 2007 година държавата обяви нещо като амнистия за няколко десетки хиляди неправомерно издадени дипломи от незаконни филиали на иначе легални местни университети. Така „дипломните фабриканти” успяха да уредят с легално висше образование  и куп съмнителни фигури от партийните и политически среди, като по този начин постигнаха двоен успех – хем превърнаха държавата в свой съюзник, хем напълниха касичките си порядъчно.
Поради всичко това, казусът около фалшивата германска диплома на бившата високопоставена държавна служителка от фонд „Земеделие” придобива характеристиките на местен образователен оксиморон. Нещо като „чист боклук”, например.