15.07.2015 г.

Непосредствено преди ключовите преговори в неделя, германската канцлерка Ангела Меркел заяви в Брюксел, че в страните кредиторки липсва най-важната валута – „доверието и надеждността“ към Гърция. Посланието далеч не беше предназначено единствено за колабиращата финансово балканска длъжница. То трябваше да бъде чуто от всички държави, за които доверието и надеждността се превръщат във все по-необходима валута не само в техните международни икономически и парични отношения, но и във вътрешнополитически план. Защото този „златен резерв“ автоматически предполага наличието на достойнства като стабилни демократични ценности, политическа и икономическа предсказуемост, неотклонно спазване на международното и вътрешно право и най-вече респект към собствената държава и нейните институции.

Шенген и доверието

От влизането си в ЕС през 2007 г. досега България всячески се опитва да потяга своето разградено външно и вътрешно доверие, но все още усилията й нямат осезаеми резултати. Пример за това е трайната неохота на страните от Шенген да приемат страната и нейната северна съседка Румъния в зоната за пътуване без граници. Въпреки усилията на вицепремиерката Меглена Кунева да представя всякакви аргументи за да може „доверието към България да бъде силно“ и да пледира, че механизма за оценка на съдебната система и влизането в Шенген не са свързани въпроси, европейските страни продължават неизменно да държат на своето – промени в съдебната власт и реорганизация на нейните институции. Още в началото на 2011 г. холандският вътрешен министър Херт Леерс предупреди българските си партньори, че макар София и Букурещ да изпълняват техническите критерии за Шенген, за неговата страна това не е достатъчно. „Трябва да има и доверие. Борбата с корупцията и престъпността трябва да е добре организирана, така че да имаме доверие, че ако дадем ключа си за границите на цяла Европа на България и Румъния, те ще се грижат добре за него”, заяви тогава Леерс. Малко по-късно финландската вътрешна министърка Пяйви Рясянен също допълни: „Ние нямаме пълно доверие в способността на тези страни да защитават външните граници на ЕС, между другото и заради корупцията“. В хора на опонентите беше принудена да се включи и тогавашната еврокомисарка по вътрешните работи Сесилия Малстрьом. „Знаем, че допускането в Шенген се базира не само на технически критерии, но и на доверие. За съжаление това доверие още липсва”, беше категорична тя.

Избягвайте правителствените институции!

В началото на тази година БНБ констатира, че доверието на чуждестранните инвеститори в България е „на едно от най-ниските си нива в историята“. Ситуацията беше потвърдена и от министъра на икономиката Божидар Лукарски, който посочи конкретно проблемите с притока на чужди капитали в страната. „Има оплаквания от корупция и за неизвършената реформа в съдебната система, както и конкретни опасения, че може да се въздейства върху съда, лицензионните режими забавят дейностите на определени предприятия“, призна министърът. През миналия месец на бизнес-форум в София постоянният представител на Световната банка за България Тони Томпсън разказа пред участниците наученото от чужди инвеститори, а именно, че за да имат успех в страната, те трябва „да избягват правителствените институции колкото може повече, независимо дали правителството е регулатор или клиент. Има достатъчно доказателства за ненадеждност и непредсказуемост на правителствените институции според бизнеса“, аргументира се Томпсън. Друг гост на форума, анализаторът от Световната банка Сирдхард Шарма, посъевтва властите да продължат борбата с корупцията и да осъществят реформи, след които бизнесът да се чувства по-защитен. „Извършването на тези реформи ще подобри конкурентоспособността и ще доведе до по-стабилни икономически показатели“, посочи анализаторът.

Честни „банкерски“ очи

С фалита на КТБ през миналата година България бързо и успешно разруши имиджа си на страна, която макар и бедна, дотогава се ползваше с относителна банкова и макроикономическа стабилност. „Доверието в надзора на българските банки, градено от 1997 до миналата година, бързо рухна с казуса на банката на Цветан Василев. Сега трябва да си оправим двора и да възстановим трудно спечеленото доверие в този банков надзор“, каза пред ДВ анализаторката от ИПИ Десислава Николова. Тя обясни бързането на сегашния кабинет на Бойко Борисов за влизане в еврозоната с автоматичното членство в Единния надзорен механизъм, който е допълнителна гаранция за доверие и надеждност на българската банкова система. И четиримата кандидати за управител на БНБ се обявиха за връщане доверието в надзора на централната банка, а фаворитът / евентуално новият управител!/ Димитър Радев в интервю за печата дори наблегна върху необходимостта от „стрес-тест на активите на банките, за да се възстанови доверието в цялата система“.

Властта се взима, доверието се печели

През 2011 г. в хода на президентската кампания, кандидатката за поста и първи български еврокомисар Меглена Кунева каза нещо важно. Тя припомни на колегите си политици, че „властта може и да се вземе, но доверието се печели“, както и че „дори да манипулираш в печеленето на властта, не можеш да манипулираш в печеленето на доверие“.

Четири години по-късно, в най-новото си социологическо изследване агенция „Галъп“ констатира, че недоверието и скептицизма на българите в държавните и политически институции през последните години остават почти непроменени. Сегашното правителство се „радва“ едва на 30 на сто вярващи, срещу 60 на сто невярващи в него, показателите за парламента отново са под 20 на сто доверие срещу 70 на сто недоверие, президентската институция не може да надхвърли заветните 30 на сто доверие и да промени нагласите на почти 60 на сто скептично настроени към нея. Песимистите за развитието на държавата към по-добро са над 60%, а 40 % от анкетираните българи очакват икономическата ситуация да се влоши още повече.

Решаващият избор

Така става ясно, че запасите от „доверие и надеждност“, тази дефицитна за България валута, остават критично ниски, като най-проблемните области при тях се запазват. Сред тях са ниският авторитет на политиците, продължаващата зависимост на съдебната система, корупцията и отклоняването на публични средства, пълната липса на респект към институциите. Затова едно постепенно възстановяване доверието на българина към собствената му държава, към нейната администрация, образование, здравеопазване, правосъдие ред и закон, може да се окаже първата крачка към регенериране и на доверието към страната отвън. И ако това все пак се случи някой ден, Шенген, еврозоната, чуждестранните инвестиции и така мечтания подем на икономиката е възможно да се превърнат в реалност. Всичко, впрочем, е въпрос на избор. Екзистенциален, при това.