11.04.08
Както се очакваше, петият опит за гласуване на недоверие на кабинета на тристранната коалиция в България се оказа неуспешен. От общо 234-мата гласували против неговото падане се обявиха 117 народни представители, а зад подмяната застанаха едва 82-ма. Новото в случая се оказаха 35-те депутати от коалиционния партньор НДСВ, които се въздържаха от гласуване.
Върху така създалата се ситуация се спира Георги Папакочев в рубриката “Евроатлантически седмичник” на радио Дойче веле :
По установена вече традиция от последните години, ентусиазираната българска опозиция провали и петия си опит за гласуване на недоверие на кабинета. Провалът беше предизвестен, и което е още по-лошото, оказа се резултат от късогледа политическа тактика, лош разчет във времето и недостатъчна подготовка на аргументите в предхождащите гласуването дебати.
Наивно беше да се очаква, че смазващото мнозинство на депутатите от БСП и ДПС можеше да бъде преодоляно с недостатъчните гласове на десницата, но дори и търсения страничен ефект от поисканото недоверие, едва ли постигна своята цел – да покаже на обществото несъстоятелността на едно управление, което действително е свързано с организираната престъпност и което е на път да превърне страната в европейски парий в истинския смисъл на този термин.
Защото в задушаващата атмосфера на най-отблъскващия скандал в историята на българския преход, скандал свързан със закъснелите прозрения, че силовите ведомства обслужват не гражданите, а организираната престъпност, че корупцията е разяла дълбоко основната тъкан на обществото, че подслушването и компроматите са се превърнали в национално управленско и медийно хоби, че в държавата се краде „щедро на едро” всичко и отвсякъде, в това число и от европейските фондове, в тази обстановка най-естествената реакция е подмяната на правителството или най-малкото на най-компрометираните негови министри.
Засега това не се случва.
В развълнуваната предварително подготвена благодарствена реч след поредното си политическо оцеляване, премиерът Станишев загатна възможността за реформи, но тази възможност беше формулирана като „иницииране на сериозен разговор в тройната коалиция за структурни и персонални промени в Министерския съвет”. По-конкретен беше лидерът на ДПС Ахмед Доган, който лаконично и твърдо обяви, че промени в кабинета ще има, с което показа недвусмислено, че тъкмо той дърпа конците на управлението. Кой, кога и защо ще напусне правителството не е ясно. Ясно е единствено, че на този етап реформата в МВР ще се извършва от сегашния министър Румен Петков и от никой друг!
Новото във вчерашното гласуване се оказа „въздържанието” на царските депутати, които от „надежден коалиционен партньор” досега, според думите на премиера, са се превърнали в „двусмислен” съюзник, излъчил по време на своето управление „бившият охранител Бойко Борисов за главен секретар на МВР”. Дали позицията на НДСВ е опит за някакво предизборно политическо осъзнаване или е поредния странен бунт в отсъствието на нейния лидер, ще се разбере, когато Симеон Сакскобурготски се върне в България и даде, ако благоволи, съответните разяснения. Но след голямата парламентарна схизма на НДСВ, при която 17 нейни депутати от парламентарната й група преминаха към опозицията, а останалите видимо им завиждат, управляващата тристранна коалиция вече се превръща в политическо „куцо пате”, което все по-трудно ще инкасира очакващите го тежки удари до края на мандата.
А тези удари се очертават като многобройни. Едно от най-опасните и потенциално нокаутиращи крошета може да се окаже очаквания редовен доклад на ЕК за напредъка на страната в областта на вътрешния ред и правосъдието.
Тъкмо той със своите констатации, би могъл да възвърне доверието на българите след неуспешното недоверие в парламента. Доверието към държавността и към Европа