Верни на националната си традиция българите обичат да претупват „всеко чудо за три дни”. Срамотиите около агентурното минало на почти целия висш клир на БПЦ забавляваха публиката почти цял месец, след което скандалът отшумя, а владиците-агенти се изпокриха на топло в епархиите си, привеждайки инстинктивно в изпълнение съвета на накогашния си правешки ръководител, който обичаше да натяква весело:”Да се снишим, другари, докато бурята отмине, ха-ха-ха”. Кога и дали въобще Светият синод ще излезе с някакво становище по грозния скандал засега е въпрос, чийто отговор интересува вече все по-малко хора.
Обещания „щедро на едро”
Подобна е ситуацията  и с разправиите около т.нар.”агент-дипломати”. След като през ноември миналата година Конституционният съд, сезиран естествено от депутати на БСП и ДПС,  отмени чувствителните текстове в новия Закон за дипломатическата служба свързани с някои ограничения агенти на ДС да заемат постове в чужбина, а трима засегнати посланици успяха да спечелят дело във ВАС срещу предсрочното им връщане от чужбина, ентусиазмът на  новия президент Плевнелиев да изпълни предизборната си  закана за отзоваване на агентите-дипломати на бърза ръка се изпари. Вместо да стори това в първия ден на своя мандат, както обещаваше, сега той очаква някакво ново, съобразено с мотивите на КС, предложение на правителството за да осъществи, ако въобще това е възможно, поетия пред избирателите си ангажимент. А ако това все пак се случи, „трите дни” на традиционното българско чудо отдавна ще са отминали, а топящият се сняг и наводненията ще са отмили в канавките спомена за щедрите предизборни обещания на поредния местен политик.
Настъпеният мазол
И докато Синодът и президентството удобно се снишават, в бръшляна на забвението е възможно да бъде увита и самата Комисия по досиетата, същата, благодарение на която през последните години станаха известни позорните дела и документи на тоталитарната ДС. Очевидно в дейнността си по осветяване досиетата на стотици агенти, доносници и информатори на комунистическите репресивни органи, въпросната комисия е започнала да става не само досадна за удивително жизнените структури на някогашните тайни служби, но и прекалено опасна за техните днешни превъплъщения. Предстоящото осветяване досиетата на т.нар.”кредитни милионери” очевидно е било оценено от тайните кукловоди като прекалено опасна интервенция в най-невралгичния елемент от влиянието на ДС-мрежите – финансовият, поради което днешните приказни богаташи с „плащ и кинжал” са решили да преминат в активно контранастъпление. За първи път от приемането на Закона за досиетата ВАС го атакува пред Конституционния съд за член 25, т.3, като целта е  агентите с т.нар.”картончета” отново да бъдат скрити на тъмно, а техните безобразия да се забравят окончателно и безвъзвратно.
Давай чичо, давай бре чичо…
Да, в средата на 90-те ДС беше принудена да преглътне осветяването на някои свои банкери – тогава се оказа, че почти всички началници на основните финансови институции на страната, БНБ и ДСК, са активни ченгета, чиято „щедрост” изсипваше държавните пари в личните джобове на определени фигури от същата „компания”. Днес, когато харизаните капитали вече са многократно умножени  и ловко препрани, не може да се позволи те да бъдат компрометирани чрез осветяване на агентурната принадлежност на техните владетели и управители –  това просто би могло да се окаже фатално за старателно съхраняваната и постоянно усъвършенствана през последните 22 години финансова мрежа.
Поради което започналата битка срещу Комисията по досиетата този път изглежда ще се води на живот и смърт. Битка за огромните пари на бившата комунистическа партия, пазени зорко от нейните кредитни милионери под диктовката на вечните ДС-агенти във всички сфери и етажи на властта. И най-вече в мафията, естествено.