04.09.14
Събитията около анексирането на Крим и руската агресия в Украйна извадиха наяве механизмите и методите, с които Кремъл продължава да дърпа политическите конци на някогашната кандидатка за 16 република на бившия СССР. Те отново идентифицираха личностите и партиите в България, които четвърт век след рухването на комунистическия режим продължават да изповядват абсурдното двойнствено верую: „Никога срещу Русия, никога срещу ЕС“. Неслучайно дори самото споменаване на Москва в отрицателен контекст в официални правителствени /“Визия 2020“/ или партийни /Декларация на пленум на БСП от 16.03.2014/ документи се превръща в изпитание на тази „чувствителна струна“ в отношенията с някогашния „Голям брат“, по Оруел.
Това, обаче, не остава незабелязано за европейските и евроатлантически партньори на България.
Европейската „аномалия“
В началото на април в интервю за германския „Берлинер цайтунг“ доскорошния председател на ЕК Жозе Барозу пояснява защо преди седем години Европа не е могла да остави България и Румъния в „междинната зона, в ничия земя“, къдто те, подобно на други страни извън ЕС, щяха да останат нестабилни. „Представете си, че Румъния и България днес не бяха част от ЕС. Тогава най-вероятно те биха били подложени на масиран натиск от Москва”, казва тогавашния председател на ЕК.
На 10 април, по повод събитията в Украйна агенция Ройтерс посочва, че със своята близост с Русия, България отдавна е „аномалия“ в Европа. „Много бивши комунистически страни в ЕС запазиха връзките си с Москва, но повечето гледат на Русия като на бивш окупатор, който все още представлява заплаха за тях. България е различна, тъй като гледа на Москва като на приятел. И когато техните икономически и културни връзки се съберат в едно, вероятно България ще се окаже най-близката до Москва членка на ЕС“, отбелязва агенцията.
Няколко дни по-късно, на 14 април, генералният секретар на НАТО Андерс фон Расмусен заявява пред БТв: „Русия има амбицията да възстанови сферата си на влияние, но тя не включва България сама по себе си. Благодарение на българското членство в НАТО, Русия не се и опитва да влияе върху политическото развитие на България във военния смисъл“. Четири месеца по-късно, през септември, констатацията на Расмусен вече се сблъсква с „мини-кризата“ около „Визия 2020“, чийто проект в частта за заплахите от действията на Русия в Украйна беше удобно „редактиран“ в навечерието на срещата на върха на НАТО в Уелс.
Обслужване на „вечната дружба“
В края на същия април се случва и друго – става ясно, че официална София ще отмени планираната за 7 и 8 май визита на председателя на руската Дума Сергей Наришкин в България. Причината – името му фигурира в общоевропейския списък с лица, на които е забранено да влизат в ЕС като част от санкциите срещу Русия. И тогава, по данни на печата /“Капитал“/, бившият председател на НС и сегашен лидер на БСП Михаил Миков със специално писмо настоява пред външния министър Вигенин да бъде направено изключение за визитата на Наришкин. Така вместо сам да изпълни общоевропейското решение, днешният лидер на БСП Миков оказва натиск квърху външното министрество да извърши нарушение.
Нарушението, обаче, извършва друга фигура, лидер на политическа партия. При това го прави в Белград на международен форум открит от самия Наришкин. Водачът на „Атака“ Волен Сидеров повторно кани председателя на Дума-та да посети България, този път лично, като не пропуска да обяви, че “Атака” е „единствената партия, която е категорично против налагането на санкции срещу Русия и против забранителните списъци за руски политици и бизнесмени“. Сидеров заявява също, че „международната общност трябва да осъди военните действия на незаконното правителство на Украйна срещу собствените граждани“. Дни преди това, в края на април, националистът Сидеров вече е открил в Москва предизборната кампания на своята формация за евровота и е бил декориран с неясния руски орден „Звезда на отечеството“.
„Задунайската губерния“ днес
В началото на май онлайн изданието на германското списание „Шпигел“ алармира, че германското правителство се страхува от нарастващото влияние на Русия върху правителството на България. “Москва превръща София в свое предмостие за Европейския съюз”, пише “Шпигел”, цитиран от БТА. Изданието посочва, че отношенията между България и Русия са толкова близки, че Русия директно влияе върху законодателния процес в България, а една трета от икономическите дейности се контролират пряко или непряко от Москва. “Правителствената коалиция на социалистите и партията на турското малцинство ДПС се смятат за верни помощници на Москва. В управляващите партии има стари комунистически партийни кадри, сътрудници на тайните служби и изключително богати български олигарси, които сключват сделки с приближените на Путин”, отбелязва още “Шпигел”, позовавайки се на свои журналистически сведения.
По същото време американският „Уолстриит джърнъл“ също се занимва с връзките на Москва със София. Вестникът припомня, че докато другите страни от бившия Варшавски договор са осъдили анексията на Крим, председателят на парламентарната група за приятелство с Русия Николай Малинов е изпратил поздравление до руския парламент и маркира позицията на премиера Орешарски против ескалацията на санкциите срещу Русия и призива му към балансирана позиция. „Според социологически центрове руската пропаганда в България взема все повече територия чрез тв- каналите и промосковски вестници“, пише „Уолстриит джърнъл“ на 31 май. Ден по-късно „Вашингтон пост“ коментира, че „най-малкото отклонение на София вдясно може да подкопае опитите на ЕС и САЩ да излязат в единен фронт против руския президент Владимир Путин, който се стреми да възстанови влиянието на Русия в Украйна и в някои бивши съветски републики“. Вестникът също отбелязва , че „в балканската страна, с православните си църкви и архитектура от съветската епоха, се чувства тясната културна и политическа връзка с Русия“.
Независимо от констатациите в западната преса, голямата лятна руска ваканция в България е в своя разгар.
През май консулът на Москва във Варна Юрий Соловьов обявява пред печата, че санкциите на ЕС спрямо Русия въобще не засягат живота на 300-та хиляди руснаци в България. „В областите Варна, Добрич, Бургас, Сливен и Ямбол мои сънародници притежават 500 000 имота. Те са обитавани от 300 000 души и на никой не му е хрумнало да напуска България заради кризата в Украйна. Всички продължават да си живеят както досега, миролюбиво и нормално”, казва руският дипломат преди да отпътува окончателно от страната с почетния знак на Варна, връчен му специално от кмета Иван Портних.
Чествания, юбилеи, годишнини
На 9 май окичени този път с „георгиевските лентички“ на Русия стотици приятели на Москва традиционно се поклониха пред спорния паметник на Съветската армия в София. Дори повече – в екзалтацията си по повод Деня на победата и анексирането на Крим от Русия, те изгориха публично флага на ЕС, размахвайки гордо знамената на руската федерация и бившия Съветски съюз. От другата страна на Черно море, в Русия, братските чувства очевидно са били взаимни. В допитване на социологическия център „Левада“ в края на май, анкетираните руснаци масово са посочили България сред десетте най-приятелски на Русия държави.
И това е трудно оборим факт! В началото на юни/11.06.2014/ тогавашният премиер Пламен Орешарски и лидерът на „Атака“ Волен Сидеров присъстват като официални лица на прием в руското посолство по случай празника на Руската федерация. Според печата /“24 часа/ министър-председателят и посланика на Русия в България Исаков са имали и среща на четири очи.
Месец по-късно, на 17 юли, София тържествено отбелязва поредното „голямо“ събитие – 135-та годишнина от установяването на дипломатически отношения между България и Русия, увенчано с – посещението на руския външен министър Сергей Лавров. Медиите не пропускат многозначително да отбележат, че това е първата визита от двустранен характер на руски външен министър в България от 17 години насам, както и факта, че тя се осъществява на фона на обтегнатите отношения между Запада и Русия заради кризата в Украйна. Първият дипломат на Москва от една страна е посрещнат в София от демонстрантите на „Протестна мрежа“ и украински граждани в България с европейското знаме и скандирания „Лавров, долу ръцете от Украйна“ и „Путин – убиец“. На другата страна обаче са представителите на про-кремълските български националисти от „Атака“, които разпъват трансперант с надпис „Братска победа“ и раздават листовки с укорителни надписи „Кой спря „Южен поток, кой продаде България“?
След визитата на Лавров в София, руското делово издание „РосБизнесКонсалтинг“/РБК/ публикува данни, от които става ясно, че според имуществените декларации на 500 депутати и държавни служители в Москва през 2013 година, 176 от тях имат апартаменти в България. Изданието цитира имена, като това на зам.-министърът на финансите Алексей Мойсеев, който притежава изцяло два апартамента и половин от трети апартамент, с обща площ почти 400 кв. м., Валентина Садовникова от здравното министерство на Русия и Юлия Якушкина от „Роскосмос“, които са собственички на части от двустайни апартаменти.
Културно-информационното облъчване
Противно на на мантрата за липса на информационна война от страна на Русия срещу България, българските тв-зрители освен с програмите на големите руски информационни и кино канали, са заливани с всевъзможни руски сериали, които се излъчват и по българските телевизии. Неотдавна приключи показването на спорния руски сериал „Вангелия“, посветен на българската пророчица Ванга, в момента в ход са безкрайните части от лековатата комедия „Кухня“, а по други кабеларки често могат да се гледат характерните „боевики“ и милиционерски филми за борбата срещу тамошната мафия.
И не само това. През май, например, в София концерти изнесе руският Академичен ансамбъл за песнии танци при МВД/ това е руското МВР/ със специалното участие на Йосиф Кобзон. Да, същият този Кобзон, който вече има забрана да влиза на територията на Латвия защото е „подкрепял агресивно анексията на Крим и неведнъж се е изказвал публично унизително за действията на Украйна“, според официална Рига. Напук на всичко, любимият на Кремъл изпълнител е редовен гост в България. По време на евродепутатската кампания на БСП и „Атака“ той пя в София, като не пропусна възможността да призове слушателите си да гласуват за „неговия приятел“ Александър Симов от БСП. Пред тв-камери Кобзон изпълни в дует с Волен Сидеров песните „Моя страна, моя България“ и „Една българска роза“, след което българските зрители удивени видяха как българският националист и антисемит символично целуна с чупка в кръста ръката на руснака от еврейски произход в знак на неизмерима благодарност.
Проруски партии и политици
В публикация от началото на август ДВ цитира анализатори на германското външно разузнаване/БНД/ /ДВ 01.08.14/, които отбелязват че „България е нещо като пробен камък в руските планове за разцепление на Европа“. „В България има две проруски партии – БСП и ДПС“, казват експертите на БНД и идентифицират няколко български и дейци като „свързани със или проводници на олигархични интереси: Сергей Станишев, Ахмед Доган, Делян Пеевски и Цветан Василев“. Досегашното българско правителство е било изцяло зависимо от тези хора, се казва в анализа германското разузнаване, в който става дума и за опита Делян Пеевски да бъде назначен за шеф на ДАНС. Президентът на германската разузнавателна служба от своя страна е изказал предположението, че Русия има интерес България да фалира, за да може да я придърпа към своята сфера на влияние. Пристанище Варна ще бъде купено от руснаци за сумата от 3 милиона евро, пише още в анализа, а следващият пример за руско влияние в България е газопроводът „Южен поток”, е казал шефа на службата според ДВ.
Вероятно тези изводи дават повод на авторитетния политически анализатор Джонатан Айл да констатира във „Файненшъл таймс“ на 29 август, че „Българското правителство е най-корумпираното в Европа“, позовавайки се и на заключението на доклад на Европейската комисия от тази година, както и да допълни, че „европейски разузнавателни агенции, включително германската БНД, се опасяват че цялата политическа система в България е свързана с разузнаването на Москва и с престъпни организации, свързани с Русия“.
Петата руска колона в България
Освен споменатите от БНД и Айл личности, като потенциални проводници на руските интереси в България спокойно могат да бъдат посочени и огромният брой висши офицери, завършили навремето съветски военни училща, сред които и агенти на тайните служби; специалисти, получили образованието си в съветски университети; руски граждани, сключили бракове с българи; представители на художествено-творческата интелигенция, поддържащи от миналото близки връзки с Москва. Много от тези хора и сега продължават да играят активна роля в българската политика и бизнеса.
Показателна за проруските нагласи е и реакцията на редица български организации по повод поредното боядисване в началото на лятото на Паметника на съветската армия в София. Към възмущението на руското посолство в София се присъединиха Българският антифашистки съюз, Съюзът на ветераните от войните, Съюзът на военноинвалидите в България, Съюзът на сержантите и офицерите от резерва и запаса, Национално движение “Русофили”, Форум “България-Русия”, Федерация за приятелство с народите на Русия и ОНД, Съюзът на българските писатели, Съюзът на архитектите в България, Съюзът на филмовите дейци, Съюзът на българските журналисти (СБЖ), Дружество „Александър Невски”, Федерация на съотечествениците, Българо-руски клуб „Шипка”, Славянско дружество в България. Вероятно има и още, но всички те, в по-голяма или по-малка степен, продължават да охраняват зорко руските интереси в страната и ревностно да отстояват мантрата на съветския българин Георги Димитров от миналия век ,че „ Дружбата със СССР е нужна на България така, както въздуха и слънцето за всяко живо същество“.