След като Евростат констатира, че бюджетният дефицит на България за миналата година е почти 4 на сто, ЕК обяви, че започва задължителната процедура за свръхдефицит срещу страната.
ь

Какви са същината и последствията от тази стъпка?

Както радио „Дойче Веле” прогнозира през седмицата, автоматично задействаната процедура на ЕК срещу България е вече факт – със своя бюджетен дефицит от 3.9 на сто/ а не изчисленият от финансовия министър с две десети по-малък!/ страната е изправена пред серия от мерки, предвидени в Пакта за стабилност и растеж. Според изискванията в приетия през 1997 година анекс към Пакта, бюджетният дефицит на членката на ЕС не трябва да надхвърля 3 на сто, а задлъжнялостта спрямо БВП не трябва да е повече от 60 на сто. Доколкото споменатият Пакт за стабилност и растеж е крайъгълен камък на бюджетната дисциплина в съюза, в него са предвидени мерки срещу допуснатия свръхдефицит в баланса на всяка държава-членка, какъвто се оказа  конкретния случай с България.

Нови санкции?

Според говорителят по икономическите и финансови въпроси на ЕК, първата стъпка ще бъде изготвеният по оценки на Икономическият и финансов комитет доклад с препоръки към правителството, който комисията ще огласи на 12 май, като успоредно потърси мнението и препоръките на Съвета на министрите. В рамките на четири месеца с квалифицирано мнозинство Съветът отново ще оцени състоянието на свръхдефицита, като вземе предвид и данните от наложеното наблюдение върху страната-членка. В случай на потвърдено нарушение, Съветът ще определи краен срок в рамките на половин година за предприемането на ефективни мерки, сред които, като начало, се изисква намаляване на дефицита минимум с половин процент от БВП. Ако ситуацията не се подобри, след съответните стъпки следват официално предупреждение и санкции.
Макар и досадна, процедурата е особено важна за управляващите в България, тъй като практиките от последните 4 години сочат колко пагубно може да бъде пренебрегването на европейските изисквания. Блокираните еврофондове са красноречив пример досега.

Еврофондовете – тука има, тука няма

Оказва се, че тази опасност отново надвисва над най-бедната  и най-тежко поразена от кризата еврочленка. Брюксел вече обсъжда спирането на структурните фондове за страни, които редовно нарушават Пакта за стабилност и растеж, като допълнителния критерий, който се очаква да бъде вземан предвид, е изискването публичният дълг на страната да не надхвърля 60 на сто от БВП. Вярно, засега този публичен дълг за България е относително малък, но едно ново ограничение или спиране на така необходимите и същевременно проблематични структурни фондове може да се окаже наистина досъсипващо за малката държава.
Според експерти на европейски финансови институции, започналата процедура за свръхдефицит ще окаже отрицателен ефект върху вътрешните финансови пазари, макар че засега не съществува непосредствена опасност за стабилността на валутния борд. Въпреки това, при сегашните икономически обстоятелства предприетата от ЕК мярка е удар върху досегашното стабилно финансово досие на държавата, както и повод за съмнения за достоверността на данните в  нейните финансови отчети. Като добавка, решението на правителството в София да отложи влизането си в предверието на еврозоната, би могло да утежни „умората” от нейното разширяване и да обърка плановете на други страни – кандидатки за членство в нея.

Добрата новина в лошата процедура

е, че в резултат от натиска на Брюксел в България могат да бъдат ускорени не само структурните реформи, но и безнадеждно закъснелите промени в правосъдието и админстрацията.
За подобни промени гаранция е и неизчерпаемия оптимизъм на финансовият министър Дянков, който през седмицата бодро заяви по държавната телевизия: „България в момента е в „златната среда”, но на мен не ми харесва да съм „златната среда” в ЕС, а да съм отличникът”!
След такова изявление обикновено гръмват училищните фанфари и прозвучава възгласът „На добър час!”