23.07.2008
Днес ЕК ще публикува мониторинговия доклад от Механизма за сътрудничество и проверка за напредъка на България по 6-те индикативни показателя, свързани с правосъдието и вътрешния ред, както и доклада за проблемите в управлението на еврофондовете.
В началото на юни българският държавен глава Георги Първанов перифразира заглавието на стар съветски филм със знаковото предупреждение „Брюксел на сълзи не вярва”. Днес президентското вещание е на път да се сбъдне и единствените оставащи въпроси около него ще бъдат дали ЕС въобще ще продължи да вярва на България и дали количеството пролети сълзи ще е съизмеримо на блокирания близо милиард евро от европейските фондове.
Докладите на ЕК, обаче, едва ли следва да бъдат възприемани единствено като повод за плач от страна на управляващите в страната. По-основателна причина за тъга в очите имат хилядите предприемачи, които няма да получат компенсации за вложените от тях средства в коректно изпълнени европейски проекти, макар че това никога не е било толкова важно за обществото – то очаква, при това – справедливо,
„изнасянето на телата” /по Остап Бендер/, от високите етажи на властта
,
както и старт на всичко онова, което се препоръчва в документите – политическа воля и решимост, както и фундаментални подобрения, необходими за да има по-ефективни администрация и правосъдие.
Докладите от Брюксел могат да се превърнат и в безпощадното европейско огледало, в което да се погледне цялото българско общество, воглаве с политическия си елит. В него лесно ще се откроят лисичите физиономии на плеядата тежко корумпирани политици от прехода, ще се озъбят вълчите лица на „едрия сив бизнес”, ще помпат мускули безмозъчните биячи и впиянчените униформени горили от силовите ведомства, ще въртят дебели вратове мутрите престъпния свят, ще повдигат многозначително вежди облечените
в строги, но с много тайни вътрешни джобове тоги магистрати,
по болничните коридори ще се стрелкат изнудвачите със стетоскоп и бели престилки, а по средните и висши училище ще сноват лъстивите и пъргави като цветарки университетски и гимназиални преподаватели, изучили до съвършенство „науката” на подкупа.
Така, отразен в европейското огледало, ще се появи реалният събирателен образ на днешна България. Образ, в който масата обикновени, малки и незначителни хорица ще се окаже по правило някъде в далечината.
Хорица, които ще си останат като кротък фон до следващите избори. Както обикновено.