Кратката визита на македонският министър-председател Никола Груевски в София  и разговорите му с българския премиер Бойко Борисов биха могли да рестартират успешно един занемарен от цяло десетилетие процес в отношенията между двете балкански съседки.
В края на февруари 1999 година тогавашните премиери на България и Македония Иван Костов и Любчо Георгиевски подписаха съвместна декларация, която за първи път след промените в двете съседни балкански държави откри възможност за решаване на многобройните спорни отношения между тях и за нормализиране на двустранните отношения. Документът беше подписан на „официалните езици на двете държави” , което беше пробив в т.нар.”езиков спор” между тях, спор който тогава блокираше парафирането на над две дузини двустранни споразумения. Освен това двете съседки декларираха, че „нямат териториални претенции една спрямо друга”, което на практика сваляше претенциите за предоставяне на „права и свободи” на съответните малцинства във всяка от тях. САЩ в лицето на своята тогавашна посланичка в София Ейвис Боулън, горещо подкрепиха декларацията, а германският посланик през тези години

Петер Мецгер определи документа като „нещо много хубаво”.

Едно от главните действащи лица, подготвили този важен дипломатически пробив, тогавашния, а и сегашен заместник-министър на външните работи Марин Райков, призна през 1999 година, че водената от него българска делегация на преговорите е „постигнала много повече от очакваното”. Фактът, че девет години по-късно, в началото на 2008 година, съвместната Декларация е потвърдена с меморандум от двете съседки, потвърждава всички първоначални оценки.
Сега, според думите на премиера Бойко Борисов, казани след „блиц”-срещата му в София с неговия колега Никола Груевски, България отново „стъпва” на Декларацията от 1999-та, като очаква тя да се оформи като договор. Подобен  бъдещ документ със сигурност би се превърнал в официалния „лиценз”, който България ще предостави на югозападната си съседка за стартиране на нейните присъединителни преговори за членство в ЕС. Защото, и това е необходимо да се припомни, преди 10 години двете страни подписаха декларация, а не договор, за да бъде избегнато ветото на тогавашния македонски президент Киро Глигоров, който по задължение следваше да го наложи след като текстът за „малцинство” противоречеше с чл.49 от Конституцията на Македония, който налага републиката да се „грижи за своите малцинства в България и Гърция”.

„Лиценз” за членство в ЕС

Днес нещата са съвършено различни. На 19 декември падат визите за пътуване в ЕС за македонските граждани. След като Македония и Косово се разбраха за общата си граница пътят за започване на преговорите за присъединяване на бившата югославска република към ЕС е практически отворен, макар че извървяването на този път няма да бъде бързо и лесно за Скопие. Спорът с Гърция за името на страната, изглаждането на отношенията със Сърбия и, което е особено важно, постепенното европейско цивилизоване и отрезвяване, което се очаква от мнозина представители на македонския политически, научен и обществен елит – това ще бъдат основните европейски препятствия за малката и бедна балканска държава.
Всичко това, при здрав разум, би могло да се случи доста по-бързо от очакваното. Особено ако македонците успеят  и творчески да перифразират любимата си космическа мечта в:  „Европо, Европо, земьо македонска!”