Наложителните промени в кабинета „Борисов” след аферата „Желева”, блокираната от гръцки фермери южна българска граница  и студената зима не успяха да изместят от общественото полезрение надвисналата опасност от загубата на почти 2 милиарда евро от фондовете по оперативната програма „Околна среда” на ЕС.
„Лошото никога не идва само”, особено когато е свързано с поредното европейско неблагополучие на навлязлата в четвъртата година от своето еврочленство България. В резултат на продължаващо безредие в системата за усвояване на еврофондовете и традиционната липса на приемственост между старата и новата власт, съществува реалната опасност още идната седмица да бъде спрян достъпа до милиард и осемстотин милиона евро по оперативната програма „Околна среда” заради „оскъпени, ненужни на страната и спорни като ефективност общински проекти”.
Някои от въпросните проекти, огласени в българския печат са, например, изработване на „Екоглобус” от измислена провинциална фирма за скромната сума от почти 400 хиляди евро, орязване на /забележете!/, част от тръстиката в природен резерват край Дунав за милион и шестстотин хиляди евро, възстановяване на популацията на лалугерите край средно голям български град за половин милион евро, грижи на ловците и рибарите за „тракийският кеклик”, оценени на милион и сто хиляди евро и т.н и т.н…

Драмата, обаче, продължава.

Писмените уведомления със становище срещу подготвяните безобразия изпратени от шефовете на Главна дирекция „Регионална политика” Жан-Мари Селер и германецът Дирк Анер в началото на миналата година са надлежно скрити от „експертите” на правителството на Станишев и едва в началото на този януари изскочиха застрашително в папките на съответните хора на кабинета на Борисов. Стана ясно ултимативното предупреждение от ЕК, че ако до края на месеца не бъде получен отговор от българското правителство, следва пълното замразяване на възможността за ползуването на предвидените почти два милиарда евро по програмата!
И тогава настъпиха голямата паника и вайкане. Както и неизбежните „обяснителни” обвинения. Кабинетът „Станишев” беше уличен в „саботиране на държавата”  от сегашния премиер, който в кризисен порядък разпореди изготвянето на списъци за провалите по еврофондовете в министерствата на своя предшественик и на конкретните виновници сред бивши министри и длъжностни лица. От своя страна групата предишни управленци отрекоха, че са крили писма и контраатакуваха с аргумента, че за половин година новия кабинет е можел спокойно да се запознае със завареното положение. За Брюксел пожарно хукна сегашният финансов министър Дянков с купчина анализи, списъци и планове, предназначени да спасят, каквото може, от поредните застрашени европейски пари. И да предотврати, евентуално, втория тежък евро-провал на новия кабинет след опустошителния позор около аферата „Желева”.

Защо, всъщност, се стигна отново до „кривата круша”?

Един от отговорите, може би се крие в откровено сбъркания манталитет на местните политици. Двадесет години след демократичните промени те все още не могат  да проумеят, че смяната на властта не е никакво оправдание за действията или бездействията на управляваната от тях държава както в глобален, така и в европейски план, особено когато става въпрос за фундаментални политически и финансови въпроси.  Това че са на власт или в опозиция няма никакво значение за партньорите на страната, когато са засегнати въпроси, свързани с обявени международни интереси и са сключени обвързващи държавата договорености. Партийно-запалянковският подход в подобни случаи е вреден и антинационален. А когато на най-бедната държава в Европа буквално й подаряват пари, при това огромни, а тя прави и немислимото за да не ги вземе, това е тежък симптом на опасна политическа деменция, която изисква радикално лечение и усилия за бързо възстановяване.
Подобно на нуждата от възстановяване на популацията на лалугерите. На тези, българските.