На двудневното неформално заседание на Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси в Мадрид на 15-16 априлр, българският вицепремиер и министър на финансите Симеон Дянков се опита да защити изработената в началото на годината Конвергентна програма на кабинета за развитие до 2012 година, както и да спаси идеята за влизането на страната в „предверието” на еврозоната.
Доколко възможно е всичко това?
Ако някой все още изпитва съмнения около валидността на закона на Мърфи, че „щом нещата вървят зле, бъдете сигурни, че те ще станат още по-зле“, той може спокойно да хвърли поглед върху финансовата и икономическа ситуация в България. Обърканите изявления на управляващите, техните, като правило непредсказуеми действия, и заложените мини на Тристранната коалиция, на които кабинета стремглаво продължава да „налита” вече цели десет месеца, създават усещането за зараждащ се хаос, усилван от вихрите на икономическата криза. А и за все по-често бягство в сферата на романтичните управленски мечтания.
Финансовият „Олимпийски принцип”
В началото на годината кабинетът на ГЕРБ представи пред ЕК своята Конвергентна програма, в която бяха очертани основните аспекти от подготовката за участие на България във Валутен механизъм 2 като етап от процеса на присъединяването към Еврозоната и бяха описани основните параметри на макроикономическата политика и реформите, които правителството се ангажира да прилага до 2012 година. Първоначалните уверения на могъщият финансов министър Дянков, че най-късно до ноември миналата година ще бъде депозирано официалното заявление за влизане в евро-чакалнята бяха променяни неколкократно, за да се стигне до неотдавнашното печално признание на премиера Борисов след срещата на европейските лидери в Брюксел, че сега било „най-неподходящото време да се повдига темата за приемане в Европейския валутен механизъм”, което през миналата седмица прерастна в ясен отказ от икономическото „мероприятие номер едно” на кабинета за 2010-та.
На извънредна пресконференция министър-председателят и неговият вицепремиер обявиха, че в резултат на разкритите нови договорни задължения на държавата към бизнеса за над 2 милиарда лева, държавата няма да покрие критериите от Маастрихт за бюджетен дефицит под 3 на сто от БВП и се налага да се откаже от еврозоната. Поне засега.
А бъдещето?
В представите на финансовият министър Дянков, то е светло. След като утре и вдругиден ЕК даде своята „висока”, „блестяща” или „недвусмислена” оценка за съставената през миналата година Конвергентна програма, след като Брюксел се трогне до сълзи от честността и прозрачността на кабинета, понесъл с достойнство икономическата „гърбица”, завещана му от Тройната коалиция, доверието към некорумпираната, заможна и правосъдно перфектна европейска членка – България, ще бъде съхранено. На 1 януари 2011 година ERM 2 ще я посрещне с аплодисменти в своята финансова, както я видя г-н Дянков, „фитнес зала”. Дотогава, отново според г-н финансовият министър, българските граждани ще са се обзавели с нови телевизори и ще са прекарали най-безгрижните си летни почивки по морето и планината, тъй като потреблението ще се е вдигнало и икономиката ще е дръпнала напред.
Числените параметри на предстоящият икономически подем ще станат ясни идната седмица, на 21 април, когато статистическата служба на ЕС – Евростат оповести истинските данни за българският бюджетен дефицит.
Дори и управлението да не си е направило труда да ги представи.