Правителството на ГЕРБ продължава упорито да преследва две от основните си външнополитически цели – присъединяването на страната към шенгенското пространство и влизането в еврозоната.
Имат ли реален смисъл  двете начинания?
На  Европейския съвет в Брюксел министър-председателят Борисов пое ангажимента да включи България в „Пакта за конкурентноспособност”, станал известен и като „Пакт за еврото плюс”. Стори го въпреки скептичното отношение на управителя на БНБ Искров и съмненията на „демонизираната” вече  фигура на финансовия министър Дянков. С този акт най-сиромашката държава в ЕС е на път да се преврне в гарант за над 6 милиарда евро от новия 700 милиарден  Европейски механизъм за стабилност, който ще влезе в сила след две години. Премиерът очаква, че подкрепата на пакта за еврото ще улесни бъдещото влизане на страната в еврозоната, ще бъдат избегнати опасностите от създаването на „двускоростна” Европа и най-важното – България няма да остане встрани от общите интеграционни процеси в ЕС. Където, както по всичко личи, ще останат държави като Унгария, Чехия и Швеция, да не говорим за Великобритания, които отказаха да се присъединят към пакта.
Безсмислие на квадрат
Местни анализатори бързо пресметнаха, че най-бедната страна в ЕС, сиреч България, ще плати за участието си в пакта най-много като дял от своя БВП, че т.нар.”Единен механизъм за стабилност” и въпросния пакт ще бъдат реална тежест за страната и въобще няма да я стимулират за влизане в еврозоната. Известният икономист от Института за пазарна икономика Красен Станчев обобщи пред радио Дойче Веле, че страната ще плати една скъпа вноска за един не особено смислен Пакт за конкурентност и за още по-безмислен фонд за поддръжка на еврото, тъй като фонда всъщност е награда за страни, които са се държали лошо във финансово отношение, а сметката се плаща от страни, които не са харчили повече от това, което имат, какъвто е случая с България.
Вероятността правителството да промени позицията си до следващата среща на Европейския съвет през юни е минимална, въпреки уверенията на премиера, че държавата ще отстоява своите национални интереси. Причината е неистовото желание на управлението да отчете предизборно крачка напред към обявената за външнополитически приоритет еврозона.
Шенген на хоризонта?
Подобна е ситуацията и с другата фикс идея на кабинета – влизането в Шенген. Колкото повече София се стреми към заветното пространство, като че толкова повече то се отдалечава от нея. Въпреки непрекъснатото доизкосуряване на изискванията за членството, независимо от десетките милиони евро за подготовка /много от тях бяха предоставени от Германия и Бавария за укрепване на  ГКПП с Турция!/, съмненията на европейските държави остават. Тези дни изданието „Ню Юръп” отбеляза настояването на някои европейски държави за приемане на специален механизъм за оценка, който да елиминира членството на България и Румъния в случай, че бъде отчетено неконтролирано увеличаване на миграционните потоци през двете страни. Изданието подчертава, че срок за приемането на двете съседки в Шенген все още няма, като  е твърде вероятно да бъде прието предложението на Германия първоначално шенгенския контрол да бъде облекчен само на летищата в двете страни. Преобладаващите очаквания са юнският мониторингов доклад на ЕК да се окаже спирачката или реалния пропуск за влизане в зоната и то при условие, че основните съмнения на Франция и други влиятелни европейски държави дотогава отпаднат.
Мечти и сънища
Така отсега нататък бедният и гладен българин ще може да заспива вечер с мисълта, че със своите жълти стотинки ще подпомага недисциплинираните финансово страни  от еврозоната, както и да сънува прелитащите покрай скъпия му автомобил гранични табели на европейските държави. А  сутрин, пред огледалото, да се връща отново в реалността, облечен с евтини, но европейски дрешки от кварталния магазин за „секънд хенд”. И да си повтаря  старата поговорка за Илия, който уж се пременил, но…