30.05.13

Случайно или не, появата на 89-то българско правителство от 1879 година насам, известно вече като кабинета „Орешарски”, съвпадна с ядовитото изявление на еврокомисаря по енергетиката Гюнтер Йотингер, че България е една от трите „едва управляеми” страни, заедно с Румъния и Италия. Успоредно с тази нелицеприятна квалификация, ЕК направи седем препоръки за тази и следващата година към най-бедната европейска членка, от които става ясно, че реформите в ключовите икономически и социални сфери са замряли и предизвикателствата от последните две години пред страната остават непроменени. Ако дипломатично формулираните официални поздравления от страна на Жозе Барозу и Ван Ромпой не бъдат прочетени интелигентно /те просто изразяват по-деликатно казаното от Йотингер и ЕК!/ от новия български кабинет, а не както ги четеше доскоро правителството на Борисов, перспективата за най-скорошна поява на 90-то в следосвобожденската българска история правителство, отново ще стане реална.

Огледалце, огледалце…

Какво, всъщност, научиха през първия ден на кабинета „Орешарски” деловите среди по света? АФП информира, че професорът по финанси в УНСС е издигнат след изборите на 12 май от социалистите на премиерската позиция като българска версия на уважавания бивш италиански премиер-технократ Марио Монти. Министър на финансите във водената от социалистите Тристранна коалиция между 2005-2009г., Орешарски тогава спечели одобрение за прилагането на ключовите реформи в българската данъчна система. Той участваше и в екипа за надзор при въвеждането на управлявания от МВФ валутен борд през 1997, който стабилизира икономиката и все още действа. Въпреки това строгият доктор на науките предупреди, че горчивото лекарство, което ще предпише за съживяване на болната икономика няма да започне да действа веднага, поради което българите ще бъдат изправени пред трудна зима, отбелязва АФП.

Винаги „най”!

Ройтерс цитира думите на Орешарски, че новото правителство няма да направи българите богати и благоденстващи, но че си поставя като минимална задача да им вдъхне по-голяма надежда и увереност. Агенцията акцентира и върху казаното от 34-годишният финансов министър Петър Чобанов, че негов основен приоритет ще бъде избягването на рисковете пред фиксирания курс на лева към еврото, като допълва, че режима на валутния борд, който не позволява на централната банка да определя лихвените проценти, е превърнал фискалната политика в основен инструмент за въздействие върху икономиката. От своя страна Асошиейтед прес също обръща внимание върху поетите от Орешарски ангажименти да остави в сила влутния борд и плоския 10-процентов данък и намерението му чрез  преструктуриране на  бюджетните разходи да остави непроменен планирания дефицит от 1,3 процента от БВП за тази година. Германската ДПА припомня, че България се е присъединила към ЕС през 2007, но остава безспорно най-бедната страна членка на съюза. Международните проучвания освен това редовно я нареждат сред най-корумпираните държави в Европа. Блумбърг пише, че новият български премиер ще трябва да балансира между бюджетните съкращения, необходими за запазване на финансите на страната в стабилно състояние и исканията за по-високи възнаграждения и по-ниски цени на енергията. Най-бедната страна от ЕС се мъчи да излезе от политическата бъркотия, започнала с протестите против строгите мерки за икономии, които доведоха до оставката на предишното правителство през февруари и до произвеждането на предсрочни парламентарни избори на 12 май, коментира американската агенция.

Сиромашия до шия

Друг тъмен щрих в кризисната стопанска картинка добави и Евростат, която отчете, че България е сред държавите с най-рязък спад на средния разполагаем доход на домакинствата в ЕС , а НСИ констатира, че най-голям разход за българските  са средствата отделяни за храна и жилище /еленергия, отопление, вода/ – над 50 на сто от всички разходи. Разходите за дома /отопление, енергия, вода и поддържане/ са се повишили от 170 лева през първото тримесечие на 2012 г. – на 193 лева средно на лице от домакинството през първото тримесечие на тази година.

Това е само част от тъжното икономическо наследство, което БСП, ДПС, Атака и кабинета „Орешарски” получиха след управлението на ГЕРБ. От това как ще постъпят с него зависи дали България ще остане все пак „едва управляема” или бързо ще се превърне в „съвсем неуправляема”, по еврпейските оценки, държава. Тази опасност съществува и тя е съвсем реална!