04.07.15

На утрешния референдум гърците едва ли ще имат наум сложния въпрос на своето правителство когато гласуват своето „да“ или „не. А той, съвсем накратко, е дали страната следва да приеме условията на международните кредитори за продължаване на спасителното финансиране или не. Както става ясно от многобройните репортажи и интервюта през последните дни гражданите на съседна Гърция всъщност са убедени, че в неделя трябва да решат дали да запазят еврото и да запазят членството си в ЕС.

Така излиза, че този тип референдуми малко приличат на игричката: „питайте ме каквото желаете, а аз ще отговарям на каквото си искам“. По този начин поведението на избирателите става непредсказуемо и техните настроения често могат да се обърнат срещу политиците, обявили допитването, защото се опасяват да носят отговорност за собствените си решения и последствията от тях.

Търсещите обществено алиби политици често се налага да плащат от собствения си джоб и левият гръцки премиер Ципрас е възможно да го усети в неделя. Просто референдумът не е върхът на демокрацията, както често се твърди. В много случай той е само знак за слабостта на избраните от хората политици.

Използването на референдумът за търсене на решение при сложни обстоятелства, които изискват експертни оценки едва ли е най-подходящото нещо. Ясно е в подобни ситуации обикновените избиратели не могат да решат какво точно желаят, а и предварително никак не е ясно какво ще се случи след допитването.

Така в стремежа към върха на демокрацията може лесно да се загуби свободата. И затова с референдумите трябва много да се внимава! Използването им е целесъобразно само когато се решават основни проблеми свързани със суверенитета на държавата и базисните ценности на обществото. Типичен пример в тази светлина бяха обществените допитвания в редица държави за влизането им в ЕС. От другата страна се нареждат местните референдуми. Те са добър механизъм за решаване на проблеми, по които избирателите от района са компетентни, каквато е практиката в Швейцария.

В пространството между тези два вида референдуми следва да функционира онази представителна демокрация, при която политическата легитимност се съчетава с експертните познания на професионалистите.

Хаосът, който цари около гръцкия референдум, при който никой не знае какво ще се случи след неделното „да“ или „не“ на избирателите, е достатъчно красноречиво свидетелство и повод за размисли. Особено преди българските местни избори, които ще бъдат съчетани също с референдум.