Честванията по повод 100-годишнината от обявяването на независимостта на България започнаха в атмосфера на обществено недоволство и тревога в началото на есенно – зимния сезон.
Дълго подготвяните от властта „всенародни празненства” по повод едно достойно, но малко популярно сред българите историческо събитие, преминаха протоколно и вяло. Не защото за началото на планираните до края на годината чествания не бяха похарчени огромни средства от бюджета или защото текстописците на премиера и президента не се бяха постарали да докоснат „по човешки” най-възвишените патриотични струни в душите на гражданите чрез изявите на двамата първи мъже.

Не.

Просто вместо в израз на пораснало националното самочувствие и радост от есенното изобилие, юбилеят на 100-годишната независимост на страната се превърна в поредния „неприсъствен” за администрацията ден, в който

жителите на Бургас, Плевен и Враца очакваха с ужас спирането на парното и топлата вода X-Men dvd

за неплатени сметки, а останалите потребители на услугите на енергийните монополисти научиха вледеняващата новина, че цената на „безценното” за българина централно отопление предстои да скочи с нови 25 на сто.
Може би тъкмо затова наивната на пръв поглед акция на опозицията, приключила в навечерието на празника с подписите на над 1 милион българи под символичната „Заповед за уволнение на правителството”, получи толкова категорична подкрепа, при това за по-малко от 20 дни. Може би затова избирателите от Бургас на тогавашния народен представител и сегашен премиер Сергей Станишев, го „декорираха” в парламента с

измисления от тях „Орден на костенурката”

за неизпълнените му обещания свързани с жалката транспортна инфраструктура на черноморския град. А може би защото дори  и германският евродепутат, член на политическото ръководство на  ЕНП Елмар Брок се присъедини към констатацията на британския в.”Гардиън” в края на седмицата, че „организираната престъпност и корупцията на високо ниво остават сериозен проблем за България” и лично предупреди в София, че тези две явления се разрастват в страната като „раково образувание”,  и че „трудно може да се оправдае фактът пред европейските данъкоплатци, че парите им се изразходват по корупционни канали, а не по предназначение”.
Така безрадостно в „европейска” България настъпи местната политическата и социална есен. Есента на едно управление, което вече повече от 1 милион българи символично уволниха от властта.