Защо премиерът Бойко Борисов предложи бъдещият Закон за печата да бъде изработен от германските фондации „Конрад Анеднауер” и „Ханс Зайдел? Подходящ ли е германският тип журналистика за южно-балканските медийни условия и традиции? Сух ли е медийният барут в България? Георги Папакочев разговаря с председателя на СЕМ Георги Лозанов и Тома Биков, журналист, член на ИК на партия „България на гражданите”:

Както често се случва през българската медийна публичност тръгва някаква медийна информация, която обраства с различни съпътстващи сюжети, разклонява се или се насочва нанякъде и накрая нейният източник трудно може да я познае. Вероятно и сега е станало нещо подобно, коментира председателят на СЕМ Георги Лозанов и цитира премиерът Бойко Борисов, който е поръчал на двете фондации да започнат експертно обсъждане по този въпрос, а не им е правил поръчка за закон. По-скоро се наблюдава възобновяване на периодично възраждащия се дебат за това, че освен електронните медии по някакъв начин трябва да се регламентира и печата. На форума организиран от фондация „Конрад Аденауер” през март аз самия настоявах за общ закон за всички медии, защото вече, чисто технологично, е анахронизъм медиите да се парцелират като в едната част на медийното пространство има регулация, както е при електронните медии, а всичко друго с подобно съдържание, даже по-драстинчо, да не бъде подложено на такъв режим, е убеден медийният експерт.

Кой дърпа медийните конци?

Според журналистът и член на ръководството на партия „България на гражданите” Тома Биков премиерът въвлича двете германски фондации в собствените си проблеми за да си измие ръцете с тях. Г-н Бойко Борисов няма желание да изработва никакъв медиен закон, още по-малко закон за даване посока и свобода на словото и най-малко в подкрепа на тази свобода. Намерението му е, а и той вече го прави, да контролира българските медии. През последните три години медийната среда в България се е влошила до степен, която я прави непоносима, Проблемът не може да бъде решен и със закон, защото има редица закони, които никой не спазва и в този смисъл не вярвам в „автентичното” желание на г-н Борисов да помогне на медиите, твърди Биков.

Георги Лозанов е категоричен, че пренос на германски тип журналистика в местните условия не би трябвало да се прави и уточнява, че германски модел на журналистика може и да има, но за български не е сигурен че би могъл да го формулира. Според Тома Биков Германия има своя дълга журналистическа традиция, каквато в България все още не е изградена, а и с подобно отношение на властта към медиите това трудно би се получило. Натискът върху българските журналисти е много силен, не говоря за себе си, но знам какво се случва с колегите в много медии, допълва Биков.

Германска медийна мода

През 2010-та, на среща на български медии във Виена премиерът Борисов говори за нуждата от закон за печата, след което шефката на парламентарната медийна комисия Даниела Петрова се наложи да успокоява гилдията, че премиерът не е бил разбран и че „такъв закон би ограничил свободата на словото”. През май тази година на подобна среща в Букурещ стана ясно, че ГЕРБ не се е отказал от идеята за създаване на подобен закон и вече следи опита в тази област на германската провинция Бранденбург. През същия месец на среща в София, организирана фондация „Конрад Аденуаер” професорът по медийно право в Еропейския университет “Виадрина” във Франкфурт /Одер Йоханес Веберлинг представи като добър съвременен закон за печата приетият в провинция Бранденбург.

Според Георги Лозанов този закон е много подкупващ, тъй като в него няма нищо драстично, той е близо до разума и изплува в полза на известна журналистическа независимост. Ако говорим за регулация на печатните медии, сега най-сериозния въпрос е да се запазят правата на журналистите преди всичко спрямо собствениците, да съществува разделение между тях. В момента съществува тенденция собствениците да потапят едни утвърдили се от години вестникарски марки на пазара и това е загуба на голям ресурс в България, твърди Георги Лозанов. Той е убеден, че доколкото качествената хартиена преса е на изчезване необходимо е да съществува нещо като „червена книга” за онези нейни представители, в които има наистина журналистика на високо ниво и граждански ефект.

Тома Биков е убеден в необходимостта законите в България просто да се спазват. Един закон, дори написан с доброто желание да се помогне медиите да са свободни, не би решил проблемите. Сегашната реакция на премиера се дължи на това, че данни за състоянието на българската медийна среда вече стигнаха до Европа и все повече западни колеги и организации започнаха да говорят за случващото се в страната. Двете немски фондации са използувани за изчистване на името й пред европейските партньори, които вече са направиха острите си забележки и в крайна сметка цялото говорене за медиен закон е подчинено на стремеж, към изчистване на името.

Сух ли е медийният барут?

Медийте по света обикновено са „минно поле” и опитите за тяхното подчиняване често води до взривове. Останал ли е в България „сух” медиен барут или властта вече е успяла да го „овлажни” безопасно?

Георги Лозанов обръща внимание върху новата структура на публичността, в която острите, силни гласове все повече се оттеглят в новите медии – интернет, форумите и блогърската журналистика. Традиционните медии, включително и поради кризата, създала и нов конформистки дух, са намалили доста критическия си градус спрямо очакванията най-вече на онази част от обществото, която по-малко ползува досегашните медии и повече живее чрез интернет. Така че война между двете аудитории има и тя става все по-осезаема. Това се видя и във връзка с неотдавнащните протести на Орлов мост

Тома Биков допълва, че на протестите и при гасенето на витошкия пожар, тези хора носеха със себе си мобилни телефони с които снимаха и предаваха в мрежата всичко, което се случва. През интернет те се оказаха каналът, от който се разбра за дезорганизацията на властите в първите дни на пожара, за хаоса в определени моменти, за липсата на ресурс, с който доброволците можеха да помогнат. Информацията пристигаше в реално време и така тази умишлено или не подценявана медиа стана реален факт. При всички случаи българските медии ще бъдат взривоопасни до и след изборите догодина, друг е въпроса в каква посока, констатира Тома Биков който смята, че конюнктурата ще започне по да се обръща срещу онези, които са я създали.. Журналистите по-скоро трябва да мислят за света след това управление и за това как българската медийна среда да се успокои, нормализира и да започне да функционира по обичайните правила и стандарти, е категоричен представителят на партия „България на гражданите”.