07.05.2008
След Великденско-Първомайско-Гергьовденската почивна десетдневка, българите, изправени отново пред реалностите на своето кризисно обществено и политическо битие, започват все по-често мислят за предсрочни избори.
В рубриката Евроатлантически седмичник по радио Дойче веле да чуем Георги Папакочев:
Десетдневните празнични дандании и печеното агнешко/ за онези, които успяха да си го позволят/ съвсем не премахнаха усещането за тревожност у българина. Никой, а най-малко политиците, не остана доволен от кризисните промени в правителството, които се оказаха нито „дълбоки”, нито „радикални”, за каквито ги беше обявил премиера Сергей Станишев. Малко е вероятно насрочената за неделя в Банско среща на лидерите на тристранната коалиция да произведе и обещаните „структурни” промени в управлението, доколкото те биха задръстили допълнително механизмите на властта, които година преди парламентарните избори
стават все по-тромави и неефикасни.
За онези, които анализират сигналите, идващи от управлението, отсъствието на основни фигури от ръководството на БСП около премиера и партиен водач по време на традиционното партийно честване на 1 май, със сигурност е било симптом на нарастващо напрежение вътре в управляващата партия. Поведението на коалиционния партньор НДСВ в дните на МВР – кризата в парламента и извън него, както и „дипломатическото” трайно отсъствие на неговия лидер Симеон Сакскобурготски от страната подсказва, че сред „жълтите” вече е започнала стратегическата подготовка на евентуален предсрочен вот. От друга страна любезните и многозначителни реплики, разменени между представители на ръководствата на основният аспирант за властта, ГЕРБ, и царската партия по медиите, пораждат сериозни размисли сред третия коалиционен партньор, ДПС, който е изправен пред традиционната за него сложна задача да остане непременно и в бъдещата власт.
Недоволството сред българското общество е също осезаемо. Постоянното поскъпване на живота и растящата бедност на населението се илюстрира от изследване на един от местните синдикати, КНСБ, според което издръжката на живота е нараснала в сравнение с миналата година с близо 16 на сто, а почти 2.5 милиона българи днес живеят на границата на бедността. Всичко това неизбежно напомпва напрежението сред хората като формира и обществени нагласи за предсрочен вот.
Най-сериозният фактор за предприемането на бърза смяна на управлението с голяма степен на сигурност може да се окаже очаквания негативен доклад на ЕК за страната по въпросите на правосъдието и вътрешния ред и ставащата все по-реална възможност от налагането на предпазна клауза на българското еврочленство. Предупрежденията в тази посока, които от година валят непрекъснато от Брюксел и практически от цяла Европа, вече
започват да звучат като ултиматуми.
Лично председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу беше принуден да заяви на своите домакини през март София: „Честно казано, ние не можем да повтаряме постоянно какво трябва да се направи!”.
Така въпросът дали ще има предсрочни избори в страната още тази есен става риторичен и все повече започва да отстъпва място на следващия екзистенциално важен за еврочленката България проблем – кой ще замени сегашната тристранна коалиция?
Проблем без разумен и успокоителен отговор, ако съдим по ситуирането на политическите сили в момента и текущите им им политически позиции.
Поне засега.