18.01.2017

България навлезе в турбулентен политически период. Смяната на екипите на „Дондуков“ 2, разпускането на 43-то Народно събрание и назначаването на служебен кабинет на президента Румен Радев, който трябва да подготви и  организира предизборната кампанията за предсрочния парламентарен вот, конституирането на новия парламент и избирането на редовно правителство – всичко това предстои да се случи през следващите 90 дни. При това в обстановка на остро противопоставяне, раздробеност на основните формации и нескрити амбиции за категоричен политически реванш. И понеже влизането в управлението е основна цел на всяка политическа сили, възниква въпроса за арсенала, които те ще използват за постигането на тази цел.

Компромати, клевети и удари под кръста

Димитър Ганев, политолог от Изследователския център „Тренд“  припомня, че през последния четвърт век  в България не е имало предизборна кампания без компроматна война, така че и днес не може да се очаква нещо по-различно. Въпреки това сега има нов момент  – кампанията ще премине при служебното правителство на новия президент Румен Радев. „Първите сигнали от екипа на Радев и това, което чуваме от самия него е, че този служебен кабинет  няма да бъде “конфронтационен“, сиреч да се рови в миналото и да се опитва да компрометира управлението на Борисов. По-скоро министрите ще се стремят към по-умерено поведение“, прогнозира политологът пред Дойче Веле. Според Ганев дори умереният проф. Огнян Герджиков да не е поредния служебен премиер, самият факт, че този пост му е бил предложен, демонстрира неохотата за сблъсъци в управлението. „Основната цел на Радев ще бъде поддържането на умерена линия в действията на неговия служебен кабинет, линия, с  която може да се овладее политическото напрежение. Нека си припомним кампанията преди изборите през май през 2013-та , която беше тежко компроматна. Тогава вторият човек в ГЕРБ Цветан Цветанов беше обвиняван за подслушванията, за полицейщината в страната. А и самите избори преминаха под знака на огромния компромат, какъвто беше „Костинбродската афера“, казва   Димитър Ганев.

Внимание – „коалиция“!

„ГЕРБ едва ли ще поведе компроматна война срещу БСП, те никога не са водили „черни“ кампании, а и посланията им обикновено са по-позитивни. БСП също няма да тръгне на такава война, просто защото само след два месеца и половина конфигурацията в бъдещото НС ще бъде много сложна и е  почти  сигурно, че в него нито една партия няма да има мнозинство. Затова коалиционният характер на бъдещото правителство, ако такова все пак бъде съставено, ще бъде изключително трудно постижим. Нито една партия няма интерес да тръгне на остра компроматна битка защото няма да иска да  „гори мостовете“ към евентуална коалиция след предсрочния вот. Дори да е малко вероятна, споменаваната „голяма коалиция“ между ГЕРБ и БСП не следва да се изключва напълно. Макар че тя  е краен вариант, възможен само ако държавата се срине в много тежка политическа криза“, смята Димитър Ганев.

Колко черен е „черният ПР“?

Експертът по политически маркетинг и ПР Арман Бабикян от своя страна посочва , че в България войната на компроматите не е спирала никога. „Клевети и удари под кръста са използвани, използват се и най-вероятно ще продължат да се използват в бъдеще –  те просто са обичайно оръжие от арсенала на политическите  битки“, е убеден Бабикян. Той обръща внимание и на  нещо друго:  „Верни или не, т.нар. „компромати“ днес много трудно се превръщат в клеймо върху дадена личност или политик. По-скоро те  са  детайл от огромното ветрило от думи, чието крайно послание е:  „Ами те всички са такива !“. Това, обаче, компрометира политиката и обществената дейност като цяло“, коментира Бабикян пред Дойче Веле.

Експертът е убеден, че „черният ПР“ не пречи на българските партии да се коалират. Времето до изборите е състояние, в което всяка партия се стреми да постигне максимума. А когато резултатите станат окончателно ясни, партиите сядат на масата за преговори.  Бабикян дава за пример 2003 година, когато НДСВ яростно, безкомпромисно и неудържимо декларираше, че  е единствената проевропейска дясноцентристка опозиция на БСП. „Тогава телевизиите излъчваха и един видеоклип, в който се казваше нещо друго, а именно, че тези две формации са бъдещи коалиционни партньори. Всички вкупом определяха въпросния клип като „черен ПР“. Две седмици след изборите, обаче, двете формации вече наистина бяха в коалиция. И се оказа, че прогнозата в клипа въобще не е била „черен ПР“. Просто нещата преди и след избори са различни“, отчита Бабикян.

Дългата ръка на Русия

Възможно ли е, обаче, изборния процес в България през следващите месеци да бъде повлиян от чужбина?

Димитър Ганев  е скептичен към вероятността Русия да направи подобен опит. Причината  –  според него в страната липсва ясен проруски настроен политически субект, който има възможности да вземе властта. „Традиционно се смята, че БСП е по-близка до Москва, но ако съдим по  изявленията на партийната лидерка Нинова, тя далеч не предполага сериозно сближаване с Русия. От друга страна  ГЕРБ непрекъснато задава много добър партньорски тон спрямо Москва като твърди, че отношенията между Борисов и Путин трябва да са прагматични. Затова  да се говори за политически проект на Русия, който е едва ли не на прага на властта в България, изглежда доста трудно“, казва Димитър Ганев.

Пропагандни кампании и кибератаки

Арман Бабикян от своя страна напомня, че опитите за въздействие върху българските избори отвън датират от години. Той обаче е убеден, че не само България, но и повечето членки на ЕС вече са се „събудили“ за  водената срещу тях „хибридна война“ с опити за намеса във вътрешната политика. „Френската общественост беше изненадана и възмутена  след като бяха разкрити финансови канали между Москва и хората около лидерката на Националния фронт и кандидатка за президент Марин Льо Пен. Подобни свидетелства за намеса бяха открити в Холандия и други европейски държави. В България сме свидетели на подобни  опити повече от 10 години. Да вземем, например, казаното в доклада на Германското разузнаване отпреди няколко дни.  Според сп. “Шпигел“ в документа се посочва, че „Русия от години оказва влияние над страни от Европейския съюз, за да развали близките отношения между разузнавателните служби на САЩ и ЕС“, а агенция ДПА допълва информацията с това, че „правителството е поръчало на специалната група за „психологически операции“ да следи активността на Русия след поредицата пропагандни кампании и подозрения за кибератаки“

„Слабата“ Европа срещу тероризма
И върху още нещо важно акцентира Арман Бабикян:  “Да  си спомним колко думи се изприказваха от партиите на Волен Сидеров, на Красимир Каракачанов и на техни съмишленици, които от години не спират да говорят за  „слабата“, „либералната“, „свръхбогатата“ Европа и за нейната неспособност да се справи с тероризма на своя територия . Въпросните български политици брояха усърдно колко терористи са се върнали по родните си европейски държави – някъде 500, другаде 1000 човека и т.н.  В същото време обаче, никой от тях не обърна внимание на десетките  хиляди джихадисти от Русия, Казахстан, Узбекистан, Татарстан, Дагестан, Чечения, заминали да воюват на страната на Ислямска държава. А всички те произхождат  от бивши  комунистически съветски републики, управлявани днес от силна, често диктаторска ръка! Затова е очевидно, че проблема не е нито в „либерализма“, нито в „слабата“ Европа, а на съвсем друго място. Обидното е и друго, че  всички тези факти отсъстват от българското информационно пространство, както и от аргументите на местните политици, които слушаме от сутрин до вечер! Те не се споменават дори в местните   журналистически анализи! И какъв е резултата? Хората в България накрая да се хванат за главите и да си кажат:  „Боже, какви страшни неща се случват с този ЕС !“ Така се оказва, че в крайна сметка външната намеса добре си е свършила работата!“, се възмущава експертът по политически маркетинг Арман Бабикян.