Помните ли огнените слова на партийци и политици, с които премина т.нар.”ден за размисъл” в навечерието на извънредния вот? В ефира се понесоха заклинания за „сценарии”, „конспирации”, „манипулации”, „дестабилизация”, „фалшификация” за да прогърмят страховитите предупреждения за „държавен преврат” и „гражданска война”. И всичко това на фона на истеричните маймунджилъци на обладан тв-водещ, който неконтролируемо повтараше от екрана, че току-що е спасил държавата с подхвърлените му разкрития за 10-те палета нелегални бюлетини. Впрочем преди това същият истерик беше артикулирал в ефир и друга сакраментална дивотия: “Ненормален съм и капут, ако това е цената да застана на ваша страна” и беше „светнал” зрителите си, че за хала им са виновни “тези, които говорят за манафи, педали и капути”. Всичко това, обаче, мина някакси незабелязано в общата атмосфера на афект.
Изцеденото хилаво дете
Броени часове преди словесните изстъпления в “размисловния” предизборен ден, „Файненшъл таймс” беше притоплил в коментар известната българска поговорка „Много баби – хилаво дете” с допълнението, че „суетящите се балкански баби”, които участват в неделните български избори са прекалено много и известно време след вота те ще продължат да се препират за това, коя да отговаря за „немощната българска икономика”. Агенция Ройтерс също беше предупредила в кореспонденция от София, че “ако Борисов се върне на власт, гневът ще изригне отново по улиците на страната”, , а световната й посестрима АП беше констатирала съчувствено, че повечето българи вече се чувстват „изцедени от неуморната инфлация и нищожните си заплати, най-ниските в целия ЕС”.
Задължителният политически рап
В деня на самите избори медийната логорея на „балканските бабички” очаквано достигна своя апогей. Пред избирателната урна, например, държавният глава се зарече да не допусне „някой друг да решава вместо българския народ” и обяви, че никакви други сценарии нямат шанс ако „народът излезе и гласува”. Е, след като бюлетина пуснаха само половината от имащите право на глас, вероятно “другите” сценарии все пак имат шанс, нали? а Служебният премиер от своя страна, напълно ужасен от „кошмара” правителството му да остане по-дълго на власт, диагностицира като „истерични” реакциите на политиците за скандала в Костинброд е пусна своята бюлетина с тържественото обещание, че „това/ сиреч неговото!/ правителство ще изпълни докрай ангажимента за провеждането на честни и демократични избори”. Нищо, че с 350-те хиляди отпечатани незаконно бюлетини, стотиците доказани нарушения на изборния процес, продължаващото масово продаване и купуване на бюлетини, организационните неуредици в страната и чужбина, с арестуваните и осъдени по бързата процедура търговци на гласове, изборите си останаха единствено „легитимни”, поне според предварителните оценки на армията международни наблюдатели. И то на този етап…
Изящната словесност на „достойните прокурори”
Шокиращи лексикални постижения инкасираха след вота и анонимните „достойни прокурори”. В „кървавото” си писмо срещу прокуратурата, разпратено в късна нощна доба до подбрани медии, те демонстрираха истински зрял публицистичен талант. Словесните им попадения са наистина впечатляващи. Като започват със забележителното откритие, че “от години българската прокуратура се използва като боксова круша, удобен виновник, репресивна томахавка за разчистване на политически сметки” и преминават през констатацията, че “на тези избори чашата преля, помията замириса много и вместо като арбитър, българската прокуратура зае ролята на съдник, изпълнител, лакей на политико-олигархичната прослойка”, достойните блюстители на закона заключиха, че ” това беше и ще се докаже, че е предизборен компромат, кал, пъклен план и заговор”. Накрая те поставиха и черешка. на своята непостижима полемична торта с метафората за “царството с трите зли вещици – прокуратура, медии, олигархия (може и много повече) Цацаров, Делян Пеевски и БСП, командвана от старите апаратчици на ДС”!
След подобна масово тиражирана публична изява на характерната ченгеджийска „изящна” мисловност, обобщеният портрет на Избори 2013 може да се смята за готов. И той успешно би могъл да бъде озаглавен „Голямото словесно мазало”. Както със сигурност вече са го определили повечето българи.