28.06.13

Атаките срещу медиите през тези дни в България започват застрашително да напомня ужасните събития от  30-те години на миналия век в Европа, които не бива да се забравят, за да не се повторят! В bradva.bg ви предлагаме една от главите на „История на 20-век” на известният британски историк Тони Хауърт, посветена на нацистката пропаганда:

            „Основната функция /на пропагандата/ е да убеждава масите, тъй като бавната им възприемчивост се нуждае от време за да могат те да абсорбират информацията; единствено постоянното повторение ще успее в крайна сметка да отпечати идеите върху съзнанието на тълпата”.

Това е цитат „Моята борба” на Хитлер, книгата, която беше разпродадена в стотици хиляди екземпляри след януари 1933 г. в Германия и която донесе цяло състояние за Фюрера. Думите му демонстрират презрение към „масите”, както и убеждението му, че изменчивата в своята лоялност „тълпа от човешки деца” трябва да бъде въведена в нацисткия коловоз на мислене чрез непрекъснати повторения от  националсоциалистическата пропаганда.

От цитата стават ясни нулевият респект на Хитлер към хората, които е управлявал, както и начините, с които е мотивирал Химлер и Хайдрих в създаването на медийната империя на терор в рамките на Райха. На 13 март 1933г. / десет дни преди т.нар. „Erm?chtigungsgesetz”, актът с който президентът Хинденбург предоставя на Хитлер всички правомощия в държавата/ Фюрерът назначава д-р Йозеф Гьобелс за министър на националната просвета и пропаганда, отговарящ за „всички задачи, свързани с духовното ръководство на нацията”. Гьобелс физически е бил дребен на ръст, но е компенсирал липсващите сантиметри с огромна амбиция. Преди издигането си той вече е създал своя империя от вестници, списания, кино-студиа и радиостанции. Може да се твърди, че той е бил най-хитрият и безскрупулен манипулатор на масмедиите в цялата история. Причината?  Просто е бил по-голям лъжец от господаря, на който е служел. Наричали са го зад гърба му „Отровното джудже” и „Хитрият Мики Маус”, оприличаван  е бил на попова лъжичка, съставена само от уста и опашка /на немски думата Schwanz означава опашка, а на жаргон – пенис/.

Двете най-мощни медии през този период били печата и радиото. Доколкото германското радиоразпръскване вече е било централизирано, през 1933г.  Гьобелс го превзема като готов инструмент за пропаганда, или както самият министър го нарича „едно духовно оръжие на тоталитарната държава”. Единственото, което е трябвало да се направи е било „нацифицирането” на излъчваните в ефир програми и осигуряването  на тяхната слушаемост. Първата задача е осъществена лесно; успехът на втората е бил улеснен от масовото радиоразпръскване и стремежа на производителите да конструират евтини радиоприемници.  През 1933г. всяко едно от четири германски домакинства е притежавало радиоапарат. През 1942 г. вече седем от всеки десет домакинства слушат радио в дома си.

Радиопредаванията далеч не са били насочени единствено към домовете на германците. Канцеларии, фабрики, ресторанти и кафенета са били оборудвани с приемници, благодарение на които министърът на пропагандата и неговият Фюрер са достигали практически до всеки германец. Гьобелс не е пренебрегвал и  света извън Райха. В началото на 1935г. той слага ръка върху цялата мрежа късовълнови предаватели, чиито сигнали са достигали до всички точки на света. Австралийци, бразилци, португалци и японци са можели да слушат гласът на „Нова Германия”. И което е още по-важно – Гьобелсовата пропаганда е прониквала в жилищата на германците живеещи извън Райха – в Полша, Чехосвловакия, Австрия.

Печатът е поставял нацистите пред съвсем други проблеми. При идването си  на власт те са контролирали едва 121 вестника и периодични издания от всичките 4700  излизащи по това време в страната. Към края на 1934г.  Гьобелс разширява нацисткия контрол върху 436 вестника, като в същото време придобиваи  непряк контрол върху практически всички останали издания. Германските информационни агенции губят своята независимост –Гьобелс просто ги принуждава да разпространяват единствено нацистките версии на новините. Със закон от октомври 1933 на редакциите е забранено да публикуват критики към правитеството. Още тогава, по думите на очевидци, не е имало нужда от официална цензура, тъй като най-важната функция на редакторите е била да действат като цензори.

Основната задача на Министерството на пропагандата на Гьобелс е била да налага терор с убеждаването на населението,  че Националсоциалистическата партия е навсякъде. Да се заобиколи Партията било трудно или съвсем невъзможно. Дори човек да се изолира от облъчването с нейните идеи по радиото и печата, тя е присъствала по улиците със своите кафяви униформи, паради, флагове и „спонтанни демонстрации” в подкрепа на Фюрера. Единствено през лятото на 1936г. поради Олимпийските игри в Берлин нацистката пропаганда леко затихва. Сама по себе си, обаче, Олимпиадата се превръща в огромен пропаганден успех за нацистите – организацията е безупречна, Фюрерът лично връчва медали на победителите, а на чуждестранните радиокоментатори са предоставени невиждани дотогава условия за работа. Единственият състезател, който проваля пропагандния ефект е американският спринтьор Джеси Оуенс, който печели четири олимпийски медала. Просто най-добрият олимпийски атлет през 1936г. е бил американец и което е по-лошо за нацистите, бил е тъмнокож.