15.02.2016
„Българският медиен бранш не може да избяга от лошата си слава“. Това констатира ръководителят на Медийната програма за Югоизточна Европа на фондация „Конрад Аденауер“ Кристиян Шпар в началото на представянето на резултатите от 8-то проучване на общественото мнение и доклад за българските медии през 2015 година, извършено съвместно с българската фондация „Медийна демокрация“. Изследването констатира, че 65 на сто от българите не смятат медиите си за независими, че макар да няма системен начин върху критичните журналисти в България се наблюдават „различни видове влияние от политически фигури, медийни собственици и рекламни фирми“, че несигурните трудови отношения и автоцензура ограничават медийната свобода. „И макар доверието към онлайн медиите да се е повишило, а то е защото навиците на хората се променят, това не означава непременно доверие и в тези медии“, отбеляза Кристиян Шпар.
Комфорт на медйното дъно
Всички наблюдатели на българската медийна среда през миналата година единодушно са й дали ниска оценка. Това са авторитетни организации като Репортери без граници, ОССЕ, Фриидъм хаус. В индекса за цялостното състояние на свободата, изготвен съвместно от американски организации като CATO и „Fraser” , германската фондация Фридрих Науман и няколко други институти, България е поставена на предпоследно място преди Гърция с констатацията за „политически натиск и контрол върху медийното съдържание”. Държавният департамент на САЩ в доклада си за състоянието на демокрацията и човешките права в света посочи, че „непрозрачната медийна собственост и голямата концентрация на медии в няколко конгломерата остават най-значимата слабост на българските медии”. Годишният Индекс на свободата на пресата на „Репортери без граници” отреди на България 106-то място сред 180 наблюдавани държави, след като през 2014 г. бе достигната психологическата граница на стотната позиция. Слабият резултат устойчиво постави България на последно място по свобода на медиите сред всички държави, членки на ЕС.
Възходът на езика на омразата
Изпълнителният директор на фондация „Медийна демокрация“ доц. Орлин Спасов обобщи, че като цяло картината на медийната 2015 г. се характеризира с практическо отсъствие на позитивни промени и със запазване на познатото статукво. „В крайна сметка критиката, отправяна непрекъснато към медиите постепенно започна да се възприема почти като естествен фон и шум, който няма капацитета да доведе до задействане на институциите и не смущава работата на медиите. Партиите сякаш останаха по-заинтересовани от липсата на промени и от запазване на доста удобното очевидно за тях статукво“, обяви медийния експерт и допълни, че отговорност за негативните оценки в крайна сметка не е била поета от никого, което според него е показателен факт.
В своята част от изследването доц. Спасов акцентира и върху друг остър медиен проблем – възхода на езика на омразата. „Засилената употреба на езика на омразата се превърна в един от ключовите маркери за изключителна медийна поляризация и отвори пространство за тиражиране на крайни възгледи, често близки до расизма и ксенофобията. Казано иначе, през изминалата година в някои медии се наблюдаваше подмяна на аргумента с директен израз на омраза към опонента“, обобщи доц. Спасов.
Франкенщановски образ и идеологически симпатии
Анализаторката от фондация „Медийна демокрация“ Николета Даскалова от своя страна очерта „хибридизацията“ на отделните медийни полета с преплитането на жълтото и сериозното, на традиционните медии и социалните мрежи в интернет, както и радикализирането на медийното говорене. Според Даскалова таблоидният печат, подкрепен от свои още по-крайни онлайн партньори, е успял да конструира „мета образ на злото“, съчетаващ по конспиративен и „антибългарски” замисъл различни субекти. Например: политическата класа и управляващите като цяло; граждани и неправителствени организации – „Протестна мрежа” и участниците в протестите през 2013 г„Америка за България”; правозащитници, либерално ориентирани активисти, Европейския съюз, САЩ и Турция; малцинства – роми, бежанци и мигранти; и медии – основно изданията на „Икономедиа”, а понякога и медии като „Дойче Веле”, „Клуб Z” и „Медиапул”, посочи Николета Даскалова. И обобщи: „Сериозните ефекти от тази мащабна война са свързани не толкова с противопоставянето само по себе си/…/ Рисковете се крият в инструментите, с които си служи тази подривност. Сред тях са фриволното съчиняване на компромати, жонглирането със слухове, спекулирането с непроверена и непроверима информация, позоваването на неясни източници, всяването на страх и насаждането на крайна нетърпимост. Всичко това не само деградира качеството на журналистиката, но срива цялостното ниво на обществено-политически дебат. Още повече, когато подобни подходи излизат от границите на таблоидния печат, за да се слеят в културата на медийния мейнстрийм“, обобщи Николета Даскалова от фондация „Медийна демокрация“.
Да, всичко това е част от регистрираното в българските медии през 2015-та. Какво ще сътворят те през тази година тепърва предстои да видим. Във всички случаи началото е твърде обещаващо.