В България отново се заговори за предсрочни парламентарни избори. От Синята коалиция прогнозираха подобно развитие след местния и президентски вот догодина, когато десницата очаквала „промяна на политическата ситуация в страната”.
Доколко основателни са подобни очаквания?
Парадоксалното е, че предупрежденията за предсрочни парламентарни избори по-често идват от българската десница, която в по-голямата си част партнира подкрепящо на сегашното управление на ГЕРБ, а не толкова от опозиционната левица, която по подразбиране следва да се стреми към подобен вот. През тазгодишните юлски горещини лидерът на БСП Станишев прогнозира „възможни” предсрочни избори поради очертавалата се тежка зима без насъщния руски газ, но след подновяването на договорите с Русия, той  разумно спря с вещанията си,  давайки си сметка за безрадостната политическа кондиция на своята  партия.
На политическата пързалка
Другата фигура, която също редовно размахва плашилото на предсрочния вот, е самият премиер Бойко Борисов, но той го прави по-скоро за да стряска с безалтернативността на своето управление, отколкото от реална необходимост или някаква безизходица. Сега в групата на „желаещите” открито се включиха и двамата съпредседатели на Синята коалиция Костов и Димитров след като обявиха, че очакват промяна на политическата ситуация в страната след президентските и местни избори идната есен, което не изключвало възможността българите отново да застанат пред избирателните урни. Впрочем, съпредседателят Мартин Димитров още в средата на октомври огласи, че сините се готвят за подобен вариант и вече работели за разширяване на партиите в коалицията, а водачът на тъмно-сините Костов многозначително поясни, че целта на Бойко Борисов била да „удържи кабинета до президентските избори”.
Избори „три в едно”?
Очевидно източникът, който подклажда нетърпеливите политически надежди на мнозина, е управлението на партията ГЕРБ и по-конкретно, действията на нейният лидер Борисов.  Свирепите кризисни бюджетни ограничения, недоволството на все повече слоеве на обществото от липсата на реални реформи и все по-болезненото затягане коланите,  съчетани със засилващата се неприязън към  действията на финансовия министър Дянков, както и с неопроверганите, все още, подозрения в корупция срещу друга ключова фигура на властта, вицепремиерът и вътрешен министър Цветанов, със сигурност ще подкопаят сегашното обществено доверие към управлението. От друга страна самият Бойко Борисов ще трябва да реши окончателно дали ще се кандидатира за президентския пост или ще продължи започнатото в изпълнителната власт. От решението на въпросната дилема, което  следва да бъде представено най-късно до края на тази година, ще зависи до голяма степен дали политическият процес няма да се развие ускорено в изборната комбинация „три в едно” през идната есен.
И още нещо. Практиката от последните 20 години показва, че досега българските президенти винаги са били избирани с решаващата подкрепа на ДПС. Многозначителното мълчание и привидна пасивност на ръководството на тази партия в момента подсказват за изчакване на подходящия момент за начало на конкретни политически преговори. С всеки и за всичко на българският властови пазар. Преговори, които ще имат характер на уговаряне цената между купувач и продавач. Сиреч на известния и твърде характерен за местните практики политически пазарлък.