В България все повече се засилва натискът от страна на представители на бившите комунистически тайни служби, части от Закона за досиетата да бъдат обявени за противоконституционни, тъй като не давали „достатъчна защитеност на националната сигурност” на страната.
Какви са рисковете от подобни действия?
Непосредственият повод за атаките срещу действащият Закон за досиетата е предстоящото разкриване на тайните агенти от бившите репресивни служби в сегашните МВР, ДАНС, НРС, НСО и в Министерство на отбраната. След тях предстои осветяване на  сътрудниците от банковата сфера, дипломатите и университетските преподаватели. Аргументи на защитниците на агентурното „братство” /познати представители на Шести отдел в Шесто управление на някогашната ДС и  на Асоциациите на разузнавачите и на контраразузнавачите от запаса/  са „недостатъчната защитеност на националната сигурност” и възможността да бъде накърнено „доброто име и авторитета на редица граждани”. С надлежна жалба беше сезиран омбудсманът на страната, който трябваше да атакува Закона пред Конституционния съд, но той не се подаде на изцяло натиска, поради което жалващите се обявиха, че ще потърсят „разбиране” от… министър-председателя.

Тука има агент, тука нема агент…

Подобно „разбиране” от тогавашния кмет на София и все още неформален лидер на ГЕРБ, потърсиха през 2007 г. 39 претенденти за кметове, които като кандидати на партията се оказаха сътрудници или служители на бившата ДС. Тогава сегашният премиер се закани, че ще провери един по един агентите в редиците си за да се увери лично кой е работил в полза на родината и кой е доносничил. В крайна сметка в столичната управа и до ден днешен като зам.-кмет по финансите се подвизава бивш „старши разузнавач” от ПГУ на ДС, а сред общинарите от управляващата партия действа вече втори мандат агентът на Шесто  и Първо управление с псевдоним „Първан”.Чрез  листата на ГЕРБ миналата година в парламента  се опитаха да се шмугнат и други 11 бивши ченгета, но това се удаде само на сегашният министър без портфейл за българите в чужбина, известен и  с агентурните си имена ”Кардам, Тервел и Телериг”. Впоследствие от осветяване на досиетата им „изгоряха” зам.-министър на външните работи и главен секретар на външнополитическото ведомство в сегашния кабинет, които напуснаха постовете си уж по собствено желание.

Само сиренето в капана за мишки е безплатно

Ако за миг допуснем, че сегашният министър-председател се отметне от миналогодишните си предизборни обещания да разкрие „всички досиета” и прояви „разбиране” към воплите за корекция на Закона, ще чуем щракването на капана, който са му заложили  притеснените „неосветени”. Командването на фронта, който управлението на ГЕРБ твърди, че е открило срещу организираната престъпност, окончателно ще бъде поето от създателите и охранителите на въпросната престъпност, с което битката ще бъде с предсказуем край. Същото се отнася и за корупцията по „високите етажи на властта”, за измамите с европейски пари, за злоупотребите в армията. Изпечените в източване на държавните финанси банкери-ченгета с нов устрем ще продължат да практикуват наученото от началото на 90-те, а българските дипломатически мисии в чужбина ще останат все така „карантинирани” срещу старата комунистическа зараза. В университетите ще продължи да се сервира притоплената постна левичарска манджа, а медиите ще забавляват публиката с 20-годишната кавърверсия на „Нас червеното знаме роди ни…”
Но, засега да спрем с кошмарите и сенките от миналото. Тревогите на кризисното настояще са достатъчно много. И все пак добре е да се помни, че капанът на „неосветените” винаги остава зареден. И готов тутакси болезнено да щракне.