16.02.13

„Луков марш” е неонацизъм в центъра на София, отбелязва в писмото си до националния омбудсман БХК. „Нагли ционисти сипят клевети срещу генерал Луков”, отговарят на сайта си организаторите на проявата. С двама представители на еврейската общност в столицата разговаря Георги Папакочев:

Генерал Христо Луков  е основател през 1932г. на Българските национални легиони. В програмата на тази организация както и в нейните обосновки за „вредата от еврейското влияние в България” при обсъждането на прословутия Закон за защита на нациятаот 1941г.  личат основанията генералът да бъде определян като антисемит, пояснява председателят на организацията на евреите в България „Шалом” д-р Максим Бенвенисти. Известно е също, че легионерите са участвали в побои над евреи  – както при опита за погром на ул.”Пиротска” през зимата на 1940г., така и след приемането на репресивния закон. Връзките на Луков с нацизма се доказват и от наградите на Вермахта, които той е получавал след идването на Хитлер на власт, е категоричен председателят на „Шалом”

Днес в България се възприема, че  да си „патриот” и „националист”  е едно и също нещо. Патриотът, обаче, почита родината си, докато националистът защитава основно народностната си група, своя  етнос. Организаторите на „Луков марш” са патриоти, но те се възприемат като националисти, допълва Максим Делчев от културния отдел на „Шалом”.  И фактът, че на 16 февруари почитат деня на гибелта на ген. Луков, но не предвиждат прояви три дни по-късно, когато се отбелязва деня на обесването на Левски, е доста показателен. А Апостолът е далеч по-значима фигура в българската история, все пак!

Защо след се декларират като патриоти,  организаторите на „Луков марш” не организират поход в памет на Димитър Пешев, например? Този български депутат има огромна заслуга за спасяването на своите сънародници евреи, родени  и израсли също в България?

Всеки гражданин има правото да чества известните личности в официалния исторически календар, но има и по-малко известни дейци, които също следва да бъдат почетени. Ако в страната организираха Ботев марш, Левски марш, Пешев марш, Стамболов марш, Райко Алексиев марш, може би нещата щяха да изглеждат далеч по-приемливи. „Луков марш” показва, че организаторите му отделят тази личност от всички останали в историята, което вече е странно. А колкото до историческия факт, че фаталният изстрел срещу Луков през 1943г. е даден от Виолета Якова, чието семейство от Дупница е известно на еврейската общност, д-р Бенвенисти пояснява: „ Якова убива генерала както комунист, който стреля срещу нацисткия си враг. Изстрелът й не е еврейски, а комунистически. Води се жестока война и очевидно част от фронтовата линия е минавала и по улиците на София.”

Аз се смятам за български патриот и в никакъв случай не се впечатлявам от цвета на ризите, с които се марширува, продължава председателят на „Шалом”.  През последните 100 години в Европа тези ризи са били в различни цветове –  кафяви на нацистите, но и червени на спартакистите в Германия, черни на италианските фашисти и сини на фалангистите в Испания. Цветовете са различни, но идеята на маршовете е една – „ние, здравите сили /етикет, с който участващите обикновено се самоудостояват!/, сме срещу развалата, корупцията, лъжата”. В крайна сметка, обаче, този тип маршове започват, когато обществото е болно. Последните десет години преди Втората световна война са били време на маршовете в Европа, такава е била епохата. Днес е важно младите да разберат тези времена. Може би аз вярвах на баща си повече, отколкото младите днес на мен, но всичко е впрос на времена. Не успеем ли да им разкажем историята честно и достоверно, след това неизбежно започват марш след марш.

Все пак живеем в демократична държава, допълва Максим Делчев. Ако тези маршове следват буквата на закона, държавата просто няма основание да се намесва. След нея обаче, идва самото общество и въпросът е какво то може да направи.  Онова, което години наред се опитваме да кажем на българските политици, допълва д-р Бенвенисти е, че много по-силна от действията на правоохранителните органи при прояви на ксенофобия и антисемитизъм е изразената лична позиция на политиците.  Важно е министърът на вътрешните работи да излезе и да каже: „Това, което се случи може да е законно, но аз не го харесвам, моята партия не го одобрява !”   и това въздейства на много от хората. Имам уверенията на софийската кметица г-жа Фандъкова, че по повод  събитията свързани със 70- годишнината от спасяването на българските евреи в едно от словата си тя ще изрази публично своето неодобрение за „Луков марш”. Политиката, това е изразяване на позиция. А спазването на буквата на закона е работа на прокурорите, юристите, на полицията. Ръководството на Българския антифашистки съюз ме уведоми, че на митинга пред мемориалната плоча за спасението на българските евреи пред парламента те ще имат свой гост от германския антифашистки съюз. Нормално е да има активизиране и консолидиране на хората с еднакви политически възгледи, независимо от техните етнос и религия. Струва ми се, обаче, че  българското общество и политици не са толкова категорични, колкото европейските си колеги в осъждането на проявите на ксенофобия и разисъм. По тези въпроси обикновено мълчим. Дори гласът на гражданските организации, каквато е и „Шалом”, е някакси приглушен. Дали това е национална черта на всички живеещи в България българи, мюсюлмани, евреи, или още не сме се научили да говорим по-високо,  не се наемам да съдя, признава д-р Максим Бенвенисти, председател на еврейската организация „Шалом” в България.