18.06.16

Предполагал ли е  някой, че банален корпоративен скандал между две известни „Фигури“ на местното задкулисие, доскоро партньори,  ще наруши толкова драматично статиката на цялата българска политическа система? Едва ли. Вярно, разрушителният потенциал на първата Фигура успя да изкара по площадите стотици хиляди възмутени граждани в продължение на година и да съсипе на практика цяло правителство и парламентарно мнозинство, но чак да разклати дълбинно  темелите на държавата, малцина са предполагали.

От друга страна приемал ли е някой сериозно „ясновидството“ на  втората Фигура в сегашния скандал, която в края на януари обяви пред  германския „Ханделсбладт“, че политиците в неговата  страна мислят, че са „всемогъщи и недосегаеми“  и прогнозира, че „политическата система в България е на път да се промени много скоро“? Едва  ли някой се е замислял казаното. Оказа се, обаче,  че пророческите му слова на банков гръмовержец са на път да се сбъднат запокитвайки  най-бедната и окаяна европейска държава в бездната на финансовия крах.

Признания в този дух направи и „бившият-бъдещ“ премиер и лидер на ГЕРБ  Бойко Борисов. След едноседмичното си  пребиваване в САЩ той обяви, че „България отвън изглежда отвратително – нестабилна, непрогнозируема, разкрачена между Изтока и Запада“ , предупреди, че продължаващото управление на сегашния кабинет е „катастрофа за държавата“  и препоръча „тези хора/ министрите – б.м/ да бъдат дадени на прокурор“.

За отиващия си кабинет това вероятно само предстои, но за подуправителят на централната финансова институция на държавата –  БНБ –  то вече стана факт. Човекът, който по задължение би трябвало да упражнява надзор над българските банки, беше е обвинен в липса на контрол върху две дузини лоши кредити, отпуснати, както се разбира, на банката на втория Фактор и съответно поставен под домашен арест. Ден преди това клиенти на въпросната банка, подплашени от трусовете около нея, извиха опашки пред касите й за да изтеглят своите вложения. А доскоро всички  те си мислеха, че в банката са основните пари на държавата! БНБ се видя принудена да се намеси в скандала  като спасителен пояс с уверението, че банковата система, включително и банката на втория Фактор, е с „висока ликвидност и капиталова адекватност и функционира нормално“, но доколко това закъсняло уверение може да успокои вложителите, предстои да се види. А и хората все още имат очи да прочетат мотивите на международната рейтингова агенция „Стандарт енд Пуърс“, която тези дни съвсем очаквано намали кредитния рейтинг на българските финансови институции. Според в. „Капитал дейли“, сред констатациите на агенцията са това, че „ Банковият сектор в България е “умерено нестабилен”, като фактори са ограничените перспективи за растеж на бизнеса и на печалбите на местните финансови институции“, както и че  „БНБ не се е представила особено добре в ролята си на регулатор  и се е оказала сравнително неуспешна в предотвратяване на нарастването на рисковете преди финансовата криза от 2008 г“.

Скандалът между двамата финансови „набаби“ успя да засили  и вибрациите на политическата криза, която от цяла година тресе държавата. Очакваната оставка на едно от най-недолюбваните правителства през последните 20 години не само не се състоя поради необяснимия инат на подкрепящите го партии, но нейното протакане вероятно ще предизвика допълнителни трусове на общественото недоволство. Силно сеизмична е и обстановката в парламента, където различните депутатски формации по-скоро беснеят показно в пленарната зала, отколкото извършват някаква затихваща законодателна дейност. В кулоарите демонтративно се късат писмени договорености, говори се за междупартийна „война“, за „реваншизъм до дупка“, логорейски се отказва правото на суверена да изразява отношението си към изборния процес чрез референдум. Дори повече –  подпийнал ляв депутат и бивш агент на ДС ласкае от парламентарната трибуна колегите си с епитета „лъжци“ плещейки неразбираеми дивотии, а в половинчасова пледоария лидер на парламентарна група „открива Америка“ с просветлението, че вината за ниската представителност на изборите била на партиите, а техният проблем бил „нашата /на политиците – б.а./ нереформираност, немодерност“.

Извън парламента положението е също хаотично. Въпреки заклинанията на МВ, битовата и уличната престъпност бележат нови рекорди, мафията отново си разчиства сметките с бомби, по улиците се стреля, бие и насилва, луксозни джипове мачкат деца и възрастни на пешеходни зони и спирки, касапницата по пътищата не спира. От друга страна ситуацията в социалната сфера остава драматична, здравеопазването е пред тотален колапс, еврофондовете  пресъхват окончателно, протестират недоволни животновъди, земеделци и кой ли още не!

През тези дни българите все по-често започнаха да стават свидетели на един отблъскващ феномен – политическата воня около тях се засили нетърпимо и всичко бързичко се оцапа с пресни кафяви  петна.  Макар нелицеприятно, явлението  е известно и се случва винаги, когато една провалена държава започне да се допира до вентилатора.

Казано леко метафорично и  твърде образно.