На среща с българи в Прага непосредствено преди октомврийския вота, премиерът Борисов предупредително възкликна: „Не дай Боже да паднем на президентските избори, веднага на другия ден ще поискат предсрочни!”. С пет процента разлика от своя съперник и при гласували по-малко от половината избиратели кандидатът на ГЕРБ стана новия  президент, а  управляващите надвиха с 14 на сто съперниците си в местната надпревара. Така предсрочни избори не бяха поискани, но каква е цената за българите от това?

Финален акорд в определените от опозицията като „най-нечестни” и „най-арогантни” избори през последните две десетилетия тези дни постави заключителния доклад на наблюдателите от ОССЕ. Преди да съставят десетките си препоръки към българските власти за ключови реформи в Конституцията и Изборния кодекс, експертите на организацията сигнализираха в текущ порядък за нарушенията, с които започнаха да се сблъскват още след първия кръг на вота. Пред АФП шефът на мисията наблюдатели Жданович  изразява загриженост от многобройните съобщения за купуване на гласове, които „подкопават общественото доверие в изборния процес”. По същото време втори екип наблюдатели от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа/ПАСЕ/ започва да критикува остро работата на ЦИК, отразяването на вота в медиите и пазаруването на гласове в населените с ромско население райони.
Изборните покупко-продажби
И докато някои местни медии се престрашават да излъчат кадри на изнервени и премръзнали членове на секционни  комисии в София, които скандират „Мафия” и „Не сме кучета!” заради хаоса в обработката на бюлетините, десетки хиляди български избиратели, попаднали в  т.нар.”забранителни списъци” вече питат гневно кой и защо им е отнел конституционното право на глас. В свой актуален анализ либералната германска фондация „Фридрих Науман” описва ситуацията между двата тура като „евтин популизъм, омаскаряване на противника, зависими медии, липса на плурализъм и никакъв политически баланс във властта”. Дори  сегашната министърка на правосъдието, тогава все още директорка на асоциация „Прозрачност без граници” Диана Ковачева, бие тревога с констатацията, че „не са пресечени практиките за купуване на гласове, а контролираният вот добива сериозни размери”.
„…и на мойто сърце ти си господар!”
Непосредствено след втория тур наблюдателите от ОССЕ вече говорят за „неспособност на ЦИК да взима навременни или изобщо да стига до решения по ключови въпроси”  и  цитират абсурдния казус с двамата депутати от ГЕРБ, заснети противозаконно да „шътат” в залата със софийските избирателни протоколи. Експертите от ПАСЕ от своя страна отчитат, че „има проблем с възможни злоупотреби с административна власт” имайки предвид скандалния факт, че министъра на вътрешните работи е и шеф на изборния щаб на управляващата партия ГЕРБ. В своя доклад те критикуват медийното отразяване на кампанията, докладват за автоцензура сред журналистите и констатират, че в ефира и печата се е получило сливане на платените рекламни послания и новините, което “без съмнение води до негативен ефект върху качеството на информацията”.
Сянка върху светлия образ
В средата на ноември 71 депутати от БСП, ДПС и „Атака”/същата изчезваща формацийка, която гласува с управляващата ГЕРБ приемането сегашния Избирателен закон!/ внасят искане до КС за касиране на президентския вот заради нарушения в изборния процес, опорочена тайна на гласуването, забранителните списъци, участие на вътрешния министър Цветанов в изборната кампани, купуването на гласове и други мотиви. Особено показателно, обаче, е становището на новоизбраната президентска двойка Плевнелиев-Попова, които по повод искането за отмяна на вота пишат до конституционните магистрати: „Заслужава ли си политическият и партиен дивидент от акцията за касиране на изборите, ако го съпоставим със сянката, която се хвърля върху международния образ и авторитет на България”. През декември съдът признава избора за законен, но в решението си изброява дълъг списък от нарушения и пропуски в избирателния закон, а Сметната палата обявява, че управляващите от ГЕРБ  са похарчили най-много пари на данъкоплатците за кампанията си –  почти два милиона лева.
Гласовете ви чувам?
Със своите няколко десетки остри препоръки към българските власти съдържащи се в заключителния доклад на ОССЕ, практически се визира започналата вече подготовка на парламентарните избори през 2013 година. В случай, че политическата отговорност за допуснатите безобразия през миналата есен не бъде дефинирана, конкретизирана и персонално поета, гаранции срещу повторение на нарушенията не може да има. Ако, разбира се, сегашното управление въобще държи на демократични гаранции в безогледната битка за властта.