Ударното нощно измиване на оцветените фигури от паментика на Съветската армия в София демонстрира за сетен път кой и как дърпа конците на т.нар.”обществено мнение” в България.
Мощните пароструйки и килограмите перилни препарати освен символично, измиха и официално съвестта на властите от „вандалските” прояви срещу най-високият и впечатляващ Паметник в столицата. Пръв културният министър Рашидов нарече комиксовата шега „углавно престъпление” и предупреди страховито, че не може всеки, който се събужда сутрин „да кепази държавата”. Прокуратурата, която обикновено действа твърде колебливо, също светкавично се самосезира и образува досъдебно производство срещу неизвестен извършител-хулиган. Проправителствените медии, а повечето в страната са такива, също осъдиха под една или друга форма безвкусната градска шегичка  и побързаха да отразят традиционното поклонение пред паметника по повод деня на хитлеристкото нападение срещу СССР, на което официалният разговорен език най-често е руския.
Гласовете на злото
Всъщност, нищо ново под слънцето, когато на властниците им хрумне, че някой кепази държавата. През март 2008-ма, след като британската ББС излъчи разтърсилият цяла Европа документален филм за изоставените деца от дома в Могилино, държавният глава Първанов звучно заклейми неговите автори, че са част от антибългарска кампания провокирана неизвестно от кого и с каква цел. Благодарение на филма, обаче, най-сетне беше решено домът да бъде затворен. Няколко години по-рано след като други британски журналисти записаха със скрита камера пазарлъка за пари  с Иван Славков и той беше изгонен от МОК, прокуратурата също започна предварително производство срещу злостната радиокорпорация, но своевременно го прекрати. Което не попречи на президента да обяви ББС за антибългарска медиа, а на винаги послушният СЕМ да изчегърта завинаги от радиоефира дори английските предавания на Световната служба, така, както вече бяха постъпили в Москва.

Може да не сме кой знае какво, ама не сме нищо и никакво!

Ами  раздуханата през 2007-ма по правилата на тоталитарната пропаганда /отново от екипа „президент – културен министър”!/ националистическа невроза около злополучния проект, наречен от местната преса „Митът за клането в Батак”, след като автентичното му заглавие беше „Батак като българско паметно място”? Тогава всички казионни граждански и обществени организации застанаха като една зад заклинанието на държавния глава-историк, че ставало въпрос за „остра провокация към националната ни история и памет”, а щурмоваците от Атака със свежи сили закрещяха предизборно по площадите „ Балева – на дръвника, швабата юдеин – на кол!”.  Подобна „ярост благородная” се надигна и по повод иначе незлобливата артистична шега на чешкия модернист Давид Черни, който след като беше боядисал в розово съветския танк-освободител в родната си Прага и беше инсталирал там десетки наистина скандални свои произведения, показа България в Брюксел като територия от клозетни клекала.  Тогава отново местната общественост издаде гневни вопли срещу накърненото национално достойнство, а пъргави националисти подариха на чешкия посланик в София тоалетна чиния.
Куклите Мели и Арлекин
Кое е общото във всички тези експлозивни прояви на накърнена национална чувствителност? Един от възможните отговори се съдържа в архивите на ДС. Да оставим настрана баналните вече „Гоце” Първанов и „Кардам” Димитров, както и техните безбройни медийни и дипломатически съратници от службите! Ако се вгледаме, обаче, в имената на лицата, подписали от името на оглавяваните от тях организации знаменитата протестна декларация, в която смирено се извиняват на руските хора  за стореното на Паметника в София от, забележете, шепа индивиди, а не от целокупния български народ,  ще забележим, че една трета от въпросните фигури можеха спокойно да се представят и с агентурните си ДС-псевдоними, които вече стават по-популярни от собствените им имена
Другият възможен отговор вероятно трябва да дойде от крайните националисти и най-вече от „Атака”. И по-конкретно да осветли въпроса защо и как Паметникът винаги е абсолютно табу за техните, иначе впечатляващи и шумни, прояви…