Партия „Атака” и нейният лидер със скандалното си поведение успяха да наложат свой дневен ред в българския политически дебат през отминаващата седмица.
Това, обаче, едва ли ще се случи с международните партньори на страната. Защо?
След като констатира по телевизията, че политическите опоненти на управляващата ГЕРБ наливали вода в мелниците на ДПС и на Атака по повод скандалите, премиерът Бойко Борисов чистосърдечно призна, че не можел да схване какво да направи – да се дистанцира окончателно от довчерашните си съмишленици, да мине на варианта с предсрочни парламентарни избори или кротко „да се сниши, докато бурята премине”. Навремето Тодор Живков можеше да прилага тази тактика защото никой в демократичния свят не се интересуваше от неговите дивотии, но днес нещата са доста по-различни. Просто този  свят вече внимателно наблюдава балканската държавица, която е приел за партньорка и държи на нейното цивилизовано поведение.
Хейтъри с гайди
В самия край на 2007 година ЕП прие с огромно мнозинство резолюция, в която призовава за спиране на публичното финансиране за политически партии или средства за масово осведомяване, които насърчават или подстрекават към омраза или заклеймяване на групи от хора, на основата на тяхната раса, етнически произход, религия, националност. В документа се подчертаваше, че изявления на обществени личности, които призовават към омраза трябва да се смятат за утежняващо обстоятелство. Сред мотивите за приемане на документа тогава бяха изстъпленията на недозрял български евродепутат от Атака срещу негова колежка от ромски произход, а в дебатите холандската представителка Елс де Хрун характеризира споменатата партия като „ксенофобска, отричаща Холокоста, антиеврейска, антитурска и антициганска”.
За кого бие камбаната?
Само две години по-късно, през 2009 г. независимият вестник „Гардиън” под заглавие „Изборите в България са алармен сигнал за Европа” отбеляза, че възходът на „Атака”, подпомогнат и от рецесията, „би трябвало да бъде предупредителен знак за политиците в ЕС и САЩ”. По същото време в София председателят на ЕНП Вилфрид Мартенс предупреди ГЕРБ, че най-голямата фракция в ЕП никога няма да подкрепи коалиции на свои членки с крайнодесни и крайнолеви екстремисти, докато лидерът на визираната „екстремистка”  партия коментира тогава изявлението по следния начин: ”Ако иска да си дава подкрепата, ако иска хомосексуална връзка да си завърже, въобще не ме интересува това”. И допълни в характерния си стил: „Ако я управляват такива слугинажи като Борисов, такива ибрикчии, които ходят там, и каквото им кажат, козируват, маат по плаца…просто няма да е добре за България. Кой кво казва, Мартенс, или кой друг там някакъв …Фликеншилд  или Ферхойген, въобще не ме интересува!”.
Докато лудите се налудуват
След края на кратката политическа ремисия и най-новите скандали на Атака, групата на Алианса на либералите и демократите за Европа в ЕП, в която членува ДПС, в специална декларация обяви, че ще алармира европейските институции за събитията в София, заклейми нападението на атакистите като расистко и призова властите сериозно да помислят за забрана на тяхната партия. Остри бяха реакциите и на Анкара. След като през март турски вицепремиер обвини някои български политици, които ”насаждат ксенофобски настроения” и „съзнателно подклаждат омраза към Турция от миналото до наши дни”, сега пред близо 50 хиляди души в Бурса премиерът Ердоган осъди нападението пред джамията в София и апелира в европейските държави да се предприемат съвместни действия срещу подобни прояви”.
Ясно е, че всичко споменато дотук се трупа върху пасивите в политическата сметка не само на управляващата ГЕРБ, но и на най-бедната и потанциално проблематична европейска държава. Същата, чието име кресливите екстремисти френетично скандират при щурмовашките си акции и едновременно безобразно цапат. Разплащанията по въпросната „сметка” тепърва предстоят и едва ли някой, в това число разюзданите местни националисти, ще се размине с тях. Както във вътрешен, така и в международен план.