09.12.2014

До март влизаме в Шенген“, „Безпрезедентна подкрепа за България“, „България пред вратата на Шенген“ – това са част от медийните заглавия след поредните уверения за съпричасност дадени от висшите ръководители на ЕС и ЕП на премиера Бойко Борисов и негови министри при посещението им в Брюксел. Председателят на ЕК Жан- Клод Юнкер обеща лично „да направи всичко така, че България да стане възможно най-бързо членка на Шенгенската зона“. Председателят на Европейския съвет Доналд Туск потвърди, че  „България е добре подготвена за Шенген“ и припомни, че е бил „най-категоричният поддръжник на София и Букурещ“ в този аспект. В групата на доброжелателите се включи дори председателят на Европейския парламент Мартин Шулц, който пред представителите на дясноцентристкия кабинет в София заяви, че приемането на страната в зоната „не е политически, а правов въпрос“. След разговорите си с първия зам.-председател на ЕК Франс Тимерманс, вицепремиерът по координация на европейските политики и институционални въпроси Меглена Кунева обяви, че комисията е подкрепила  искането на България да няма обвързване между влизането в Шенген и Механизма по сътрудничество и проверка, чийто пореден доклад се очаква през януари.

Притопляне на доверието

„България е готова за влизане в Шенген и тази готовност беше потвърдена от ЕК и ЕП с декларация по този повод“, повтори пред ДВ вицепремиерът Кунева. Тя припомни 11-те успешни мисии по този повод, които са доказали способността на страната да изпълнява своите задължения като външна граница на ЕС. „ Освен това ние сме свързани със системите ШИС/Шенгенска информационна система/, с DublinNET , със SIRENE (Supplementary Information Request at the National Entry) и всичко работи отлично. Това че досега България и Румъния все още не са в Шенген е елемент от достигането на необходимо ниво на политическо доверие“, призна вицепремиерът Кунева.

Потупване по рамото

Кристиян Вигенин, министър на външните работи в кабинета на Орешарски също отбеляза пред ДВ, че  на равнище ЕК и ЕП България няма проблеми с влизането в европейската зоната без граничен контрол на вътрешните граници и единна визова система. „Подкрепата е налице още от предишното правителство на ГЕРБ, тя беше декларирана нееднократно и при нашето управление. Проблемът идва от няколко членки на ЕС, които са скептично настроени към България и Румъния и блокират тяхното приемане“, припомня ексминистър Вигенин. А на въпрос дали висшите ръководители на ЕС са в състояние да повлияят върху правителствата на Холандия, Германия, Франция и Белгия да променят отрицателните си позиции, Вигенин е категоричен :“ Не мисля, че това е възможно. За мен изявленията на ЕК и ЕП са по-скоро поредно потупване по рамото. Решенията на тези държави не могат да бъдат повлияни от позицията на председателя на ЕК или на ЕП. Затова е малко учудващ ентусиазма, с който тази подкрепа беше представена от нашите министри в България. Ако искаме да влезем в Шенген е необходима още по-голяма дипломатическа активност на равнище министерства на външните и вътрешни работи“, препоръчва бившият външен министър.

Воля в дипломацията

Вицепремиерът Кунева все пак  смята, че всяка от противничките на българското и румънско членство има възможност да развие своите позиции и препоръча да не се вкарва в употреба мнение, което все още не е чуто. „България направи необходимото за да даде необходимите доказателства и няма защо да стоим с отпуснати ръце, безволево и да си казваме да, сега всичко е решено и не зависи от нас“, опонира Меглена Кунева и признава, че не е последователка на подобна политика. „Трябва да направим всичко възможно за да покажем, че има много силна воля от страна на правителството и на законодателната власт. Всичко е в развитие, развитие търпи и позицията на страната“, е убедена Кунева.

Ах, тази съдебна система!

И все пак след очаквания остро  критичен доклад по Механизма по сътрудничество и проверка   и след изнесените публично от френския посланик в София факти за рейдърство в бизнеса с помощта на съда как скептично настроените европейски държави могат да  бъдат убедени, че охраната на границите и вътрешната сигурност ще бъдат гарантирани срещу  корупция и престъпност?

Според Меглена Кунева най-прекия начин за това е на въпросните страни да бъде показана  съдебна система, която е способна да поеме лидерството и да осъществи необходимите реформи. „Мнението на скептичните държави за стратегията за съдебна реформа ще бъде много показателно. Реакцията, която очакваме по повод случайното разпределение на делата, е също така  изключително важна. Защото това не е проблем, който е разкрит тези дни, –  от две години има сигнали за това разпределение и ние всички сме загрижени. Смятам, че тази загриженост трябва да накара ВСС, и в частност СГС да се намесят, а ВСС, както знаем,  е правителството на Съдебната система“, подчертава вицепремиерът. „Представете си ситуация, в която инвеститорите, които използуват форми на общуване извън официалните, дискутират как се е стигнало до нарушаване правата на една френска фирма. Ако ние нямаме абсолютната убеденост да кажем, че делата се разпределят честно, че съдиите са с непоклатим интегритет и професионализъм, няма как да изпратим положителни сигнали към българските и чужди инвеститори“, казва Меглена Кунева.

Може и по-зле…

Бившият външен министър Кристиян Вигенин е сигурен, че скандалите около съдебната система ще се отразят отрицателно върху мониторинговия доклад. Дори повече, според него сега целенасочено се нагнетяват свръхнегативни очаквания за констатациите в документа за да може когато той излезе да се каже : “Не е чак толкова зле, нали?“ Вигенин припомня, че страни като Холандия и Германия са свързали съгласието си за новото разширяване на  Шенген с два последователни положителни доклада по Механизма за сътрудничество и проверка и макар това да не ни харесва, те имат своето суверенно право да обвързват приемането с  мониторинга.“Затова предстоящият доклад ще бъде използуван за поредно отлагане на решенията по Шенген. Освен ако не се прояви много по-сериозна дипломатическа активност и тези страни не бъдат убедени по някакъв начин, че връзка между механизма и зоната няма“, прогнозира Вгенин.

За българите, власите и Шенген

През тази седмица в България пристига мисия на ЕК, свързана с предстоящия през януари доклад по механизма за контрол и проверка. Очакванията са в нейните рамки страната да поеме ангажимент за сроковете, в които да се докажат резултатите от реформата в съдебната власт и сигурността.

От друга страна България и Румъния са последните две държави от дузината нови членки в ЕС, които са подписали Шенгенското споразумение, но не са изпълнили процедурите за пълното му прилагане, а това означава, че в крайна сметка те трябва да бъдат приети в Шенген. Този факт дава на новото българско правителство надеждата, че в близките месеци ще най-сетне ще дойде добрата новина за поетапното отпадане на границите в европейското пространство – първо въздушната и морската, а по-късно и сухопътната.

Безспорно е, че по-голямата част от пътя към Шенген е извървяна, но успешният край е все още напред.  Затова през тези решаващи дни  българите и румънците трябва да си спомнят по-често поговорката за власите, които „накрай Дунава се давят“. Това ще е полезно и за двете европейски съседки.