11.01.2017

Наскоро членът на ИБ на БСП Валери Жаблянов обвини по радиото Комисията по досиетата, че публикувала “някакви хартийки“ с имена на разузнавачи и поради това България нямала агентура за борба с тероризма. Само дни преди него, военният разузнавач о. р. генерал Стефан Стефанов каза в интервю за печата, че „немалка част от офицерите под прикритие, подготвени за решаването на задачи по борбата с тероризма, бяха принудени да се уволнят в резултат на „прецизната“ и „високоотговорна дейност“ на т.нар. Комисия по досиетата“. Бившият разузнавач с горчивина констатира, че в миналото българските специални служби,  в лицето на военното и цивилно разузнаване, са  имали „значителни успехи“ в рисковите региони в чужбина, докато днес „глупостите, които бяха сътворени не без участието на един креслив депутат /Методи Андреев, вероятно – б. а./, сега подлагат на изпитание националната ни сигурност“.  По-скоро емоционални, подобни твърдения са продиктувани и от сложната обстановка, свързана с акциите на  международния тероризъм. Дали обаче, битката срещу насилието все още зависи от някогашната агентура на ДС /по-конкретно от агентите от нейните Седми и Осми отдел/ ?  Както наистина ли за редуцираната  дейност на българския шпионаж в чужбина вина носи Комисията по досиетата, която, отново по думите на някогашния разузнавач ген. Стефанов,  използвала архивите от службите като “фактология за издаването на поредните луксозни издания“?

Провал на политическия елит?

Дългогодишният офицер от българското контраразузнаване и бивш Директор на НСС от 1995 до 1997 г,  о. р. полковник Юлий Георгиев признава, че специалните служби  и днес са силно зависими от функциониращи информационни мрежи, както и че за тях информацията е инструмент за въздействие и влияние. Според Георгиев осветяването имената на секретните сътрудници в разузнаването и контраразузнаването е било голям провал на българския политически елит. „Независимо, че се търсеше справедливост, че беше важно да се надникне в историята на специалните служби преди 1989-та година, всичко трябваше да се извърши много по-внимателно, като се държи ясна сметка за държавния интерес. А той е, че тези служби трябваше да продължат да работят, че те не могат да бъдат изградени от нищото отново“, признава  бившият контраразузнавач.  И отчита щетите от тези действия – разбити и редуцирани разузнавателни мрежи в чужбина, риск за живота на много от чуждестранните агенти и техните семейства там, реални репресии срещу тях. „ От наша гледна точка тези информатори са работили за „правото дело“, но от гледна точка на техните държави те са били предатели. И ние поставихме в риск тези „предатели“, констатира Юлий Георгиев. Според него хората, помагали и съдействали веднъж на нашите разузнавателни органи, продължават да го правят и сега,  дори  след като агентите вече „са излезли в оставка“.  Как ? Те се сами обръщат към подходящи други лица, подготвят подходящите хора за работа с нашите служби. „Тази приемственост трябва да продължава, защото когато тя се прекъсне, инициативата се губи, трябва да се започва отначало. Сега действащите служби не могат да гарантират сигурността на своите информатори и да ги запазят от осветяване. С публикуването и  шумното разнасяне по света на списъците с нашите агенти, този аргумент вече въобще не действа. Така, проблемът с доверието се пренесе върху мотивацията на хората и оттам върху ефективността в борбата с международния тероризъм“, е убеден Юлий Георгиев.

Голямото агентурно „мишкуване“

Журналистката Екатерина Бончева, дългогодишна членка на Комисията по досиетата, застъпва различно мнение. Според нея тезата за съсипаните разузнавателни мрежи в чужбина чрез разкриване на техните агенти не е нова и тя се лансира още от началото на активната дейност на Комисията по разбиването на зловещата система на бившата ДС. „Две са целите на подобни твърдения. Едната е да се поддържа героичния образ на тоталитарните тайни служби, а другата, която е още по-опасна, е да бъдат дискредитирани съвременните специални служби. И тъкмо това застрашава националната сигурност, а не документите, които Комисията огласява“, твърди Екатерина Бончева . „ От десет години вече чета тези документи и до този момент случаите на хора от системата, които действително са работили за националната сигурност, са колкото пръстите на едната ми ръка, ако не и по-малко.  Някои от тези документи идват с т.нар.“ мотивирани предложения“, които Комисията следва да реши дали да огласи или не, сиреч  да бъдат показани публично или да отидат в определен архив. Винаги съм смятала, че те трябва да бъдат публикувани. Останалото е въпрос на непознаване на закона и документите, както и на желанието старата система за сетен път да продължи да действа, макар и на външен терен“,  е категорична изследователката на тоталитарните тайни служби. На въпроса дали  хората от външното разузнаване и контраразузнаване не са били по-специални в системата на ДС дали Екатерина Бончева отговаря със свой въпрос:  „Ако тези хора наистина са били толкова „специални“ и задачата им през 45-те години, през които  ДС е била дъщерна фирма на КГБ, е била действително да работят за националния интерес, защо въпросните  агенти още в началото на прехода не посочиха в биографиите си, че са били кадри на  службите, че са  работили за националната сигурност, че дават съгласие  имената им да бъдат огласени, за разлика от документите, свързани с особено важните им задачи, които не следва да стават публични? „Всички тези хора, които изведнъж се озоваха на високи позиции в държавата, мишкуваха и мишкуват до днес. Комисията, следвайки стриктно закона, просто обявява кой е кой в държавата“, е категорична Бончева. И разказва, как преди време на конференция във Виена попитала колегите си от сродните служби дали при тях документите на т. нар. “военно разузнаване“ от миналото имат по-специален режим? „Въпросът ми предизвика само иронични усмивки“, допълва изследователката.

Вербовки в упадък

Въпреки всичко проблемът с идентифицирането на терористите не само в България, но в Европа и по света, остава сложен. Според Юлий Георгиев службите едва сега започват да се учат как да разпознават лицата с терористични намерения. „Представям  си ситуацията в Германия с огромния брой  мигранти и се опитвам да се поставя на мястото на нашите колеги там. Просто  мога да разбера пред какви невероятни трудности са изправени те!“, казва бившият шеф на българската НСС. И конкретизира: Те трябва да се справят с  наблюдението, с т.нар. „агентурно проникване“, със  селекцията на подходящи информатори, с привличането за  сътрудничество на хора от тази огромна мигрантска маса.  Това е невероятно сложен въпрос, а ние в България имахме „предмостия“, създадени в тези рискови държави. Днес те са нарушени и нашата ефективност се намали“, съжалява Юли Георгиев. Експертът е убеден, че само с технически средства, без човешко участие, успех в битката срещу тероризма е невъзможен. Според него е нужна агентура, която да следи настроенията сред религиозните общности, да посещава техните молитвени домове, да бъде навсякъде с тях, да им „диша във врата“. „Проблемът не е само наш, български. Европейските служби за сигурност също са снижили своята активност по вербуване на секретни сътрудници в тези общности. А за тази цел  са нужни години!  Както виждаме, обаче,  времето не чака. Положението е драматично, защото се губят навици, умения и способности на агентите. Уви, такава е тенденцията и причината не е само в глобалния тероризъм, но и в осветяването на агентурния апарат. Загубата на доверие и отсъствието на възможност да покажеш, че си способен да осигуриш неговата сигурност, разколебава хората от службите“, предупреждава Юлий Георгиев.

Ползите от професията „разузнавач“

Екатерина Бончева от Комисията по досиетата  не приема подобна теза. Тя твърди, че голям брой от т.нар. „разузнавачи“, особено тези, работили във  външното разузнаване, пребивават спокойно в чужбина  и днес. Те са успели да  създадат собствен фирми благодарение на  предишните си контакти и продължават да  живеят един прекрасен живот. От друга страна пенсионираните им вече колеги получават в България изключително  високи пенсии. „Това обаче е подигравка с хората, станали жертви на репресиите от страна на тяхното някогашно ведомство, наречено ДС“, е категорична Екатерина Бончева от Комисията по досиетата.