04.05.14  Анексирането на Крим и драматичните събития в Източна, а вече и в Западна Украйна, говорят все повече, че светът се приближава към нова студена война. Ако това наистина е така, логично е да си зададем въпроса какво всъщност става и дали случващото се през тези дни все пак не е свързано с наследството на тоталитаризма и епохата на комунизма?

Основните идеологически цели на Съветска Русия бяха „пълна победа над империализма“ и „установяване на диктатура на пролетариата на цялото земно кълбо“, или най-малкото там, където това е възможно. В очите на някои на Запад днешна Русия може да изглежда като поредната националфашистка полу-диктатура, която представлява опасност за своите съседки. Такива държави освен нея обаче е имало, а и все още има по света. Освен това Русия престана да бъде Обетованата земя на антихриста и атеизма, която вярващите на Запад и в САЩ наричаха  „империя на злото“. Сега само в Москва има над 200 новоизградени руско-православни църкви.

Русия отдавна официално не уважава комунизма, което не означава, че не се опитва да изнася в пространството около себе си /дори в  в България!/ авторитарен национализъм и своята клиентелистко-корупционната система, в която нейните бизнес и политически елити плават като акули в океана. Правовите държави са на Запад, докато Русия има подчертан вкус към ориенталската система на влиятелните групировки, корупционните и клиентелистки мрежи. Затова колкото повече  се разширява  пространството на тази система, толкова по-спокойна ще бъде днешна Русия.            Освен това в руския език исторически няма, нито се  използуват, термини като „притежавам“ или „имам“. Днес нещата са „у тебя“, утре „у меня“, и това далеч не е свързано с комунизма, тъй като така е било там от незапомнени исторически времена.

Една друга основна разлика е може би най-голямата слабост на  Русия, която по  я прави особено уязвима отношение на нейните  териториалните амбиции. Съвременните руснаци са разглезено от комунизма общество, което благодарение на изобилните си все още природни ресурси е свикнало да консумира все повече от онова, което самите те не създават. Днес руските граждани  не са заключени зад желязната завеса, свикнаха да пътуват на Запад, много от тях придобиват собственост и живеят  там. Този лукс те едва ли биха искали да им бъде отнет.

Естествено Русия е ядрена сила и постояно тъгува за комунизма, но тизи карти, за късмет, днес никой не желае да разиграва.