Строителни фирми закъсали за пари, масово заменят готови апартаменти срещу строителни материали, съобщи тези дни българската преса. Подобна натурална размяна се наблюдава и в други сектори на обществото.
Още първокурсниците по икономика научават, че „бартерът”, или т. нар „разменна търговия”, се практикува в общества, където липсва парична система, където валутата е в особено нестабилно положение или парите съвсем ги няма. Просто разменяш стока или услуга срещу друга стока или услуга.
Бартерът в България съществува от древни времена и никога не е изчезвал, а обяснението, че глобалната финансова и икономическа криза тези дни била „катализирала” явлението, е доста наивно. Натуралната размяна като най-прост вид търговия се използуваше поголовно в годините на „развития социализъм” , преживя времената на прехода, практикува се успешно от най-бедната европейска членка и през деветата година от 21-вия век .
Да размениш готова гарсониера срещу плочки и лепила за да завършиш 10-етажния си хотел вероятно е необичаен ход за строителите, но те така са разпрострели своя
многомилионен бизнес из българските курорти,
че биха могли спокойно да подарят въпросната гарсониера някому – тя и без това трудно ще намери купувачи или наематели. Масовата практика разни текстилни или преработвателни фирми да плащат на иначе обречените на безработица жители на малките градове и села с готова продукция, която те трябва да продадат на пазара, днес не впечатлява никого. Социалистическите текезесета и селскостопански кооперации използуваха същия начин, при това съвсем законно, в резултат на което икономиката „цъфна и върза” в края на 80-те години.
В наши дни, обаче, натуралната размяна има и някои специфики.
Например, няма местна електронна или печатна медия, която срещу бартер на рекламно време или просто на реклама, да не задоволява насъщните си нужди. Тоалети, прически, фитнес и други подобни „услуги” за нейния персонал се получават безплатно за да лъсне името на дадена фирма за миг на екрана или да се появи в ъгъла на изданието.
Бартерът днес е особено удобен за политиците и държавните служители.
Посредничеството на парите за някоя по-деликатна „сделка” винаги носи риск от провал, поради което системата „услуга за услуга” е просто безупречна. Така, да речем, срещу осигурени гласове на предстоящите избори депутат може да прокара скандален законопроект, срещу апетитен общински имот може да се гарантира сговорчив съдия или прокурор, а чрез широко практикуваните „заменки” държавата губи привлекателни гори и земи които се „бартерират” за парцели в някой изостанал или запуснат район.
Така, съвсем закономерно натуралната размяна прераства в обикновена корупция. Същата тази корупция, която според Брюксел и местни социолози, отново е достигнала рекордни нива и заради която българинът ще запази титлата си на „най-бедния европеец”.