Окончателното решение на политическата партия  ГЕРБ да състави правителство на малцинството и да се обвърже с партньорите си вдясно единствено с „паметна записка”, породи спорове  – мнозина все още недоумяват защо дясната „Синя коалиция” не можа да спечели симпатиите на бъдещия министър председател.
С приемането на мандат за съставяне на новото българско правителство, Бойко Борисов сам нарами кръста на управлението за  да потегли към Голготата на изпълнителната власт в България. Кабинетът му ще бъде правителство на малцинството с недостигащите за обратното 5 депутатски места, а в парламента неговата партия ГЕРБ ще разчита на подкрепата на „Синята коалиция”, РЗС и Атака, обвързани политически с неангажиращ документ, който според съпредседателя на традиционните десни Иван Костов не може да гарантира в бъдеще „доверие в аванс”.
Отношенията между двете безспорно доминиращи личности в създалата се ситуация,

Борисов и Костов, имат дълга и не особено лицеприятна история.

Още в годините, когато новият български премиер беше главен секретар на МВР, лидерът на Демократите за силна България не пропускаше да го халоса публично с определения като „мутра, ченге, бандит, мафиот”, а в даден момент дори го нарече „човекът от подземието”, сиреч от тъмния престъпен свят. Каратистът Борисов тогава не му остана длъжен и му лепна прякора „Гаргамел”, неуморният анимационен кино –  злодей, побеждаван постоянно от остроумните смърфове.
С нарастване влиянието на ГЕРБ и приближаването на изборното лято „сините” и „герберите” започнаха да се опитват да говорят политически, а отрезвяващите резултати от евроизборите превърнаха медийния диалог между двете формации почти в дипломатически. Неубедителните 15 сини депутати срещу 116-те избраници от генералската партия като резултат от  парламентарния вот, като че отново извадиха лидерите на дясната коалиция от равновесие – в понеделник по телевизията Мартин Димитров изрази надежда, че

„Борисов ще ни подаде ръка” и веднага след това декларира, че сините „няма да извиват ръцете” на новите властници,

а Иван Костов хем обясняваше, че коалицията ще подкрепи кабинет на малцинството, хем добавяше, че подобно правителство ще е крехко и хлабаво. От своя страна лидерът на ГЕРБ  Борисов убеждаваше неотклонно, че няма за цел да изкара целия управленски мандат с допълнението, че ако трябва да търси коалиции, които „да го спасяват една или две години повече – това е абсурд”!
Въпреки обясненото във физиката отблъскване на еднаквите полюси на два магнита, а Борисов и Костов са тъкмо такива политически магнити, изборите иронично ги поставиха един до друг в ЕНП и в новия български парламент. При тях „смяна” на полюсите в характера трудно може да се очаква, но мнозинството българи на 5 юли постави кръста на управлението върху единия и очакват другия ако не да помогне,  поне да не хвърля камъни по него по стар местен обичай. Най-малкото защото властовата въртележка се върти, а лошото име и безотговорното поведение остават в историческата памет.
Не само на хората, но и на държавата.