30.10.14

„Зловонието КТБ“, по думите на лидера на ДПС Лютви Местан, вече се разстила  извън пределите на България.  След като припомня  , че през последните две години най-бедната страна на ЕС  е разтърсвана от нестабилност, която е отблъснала както избирателите, така и чуждестранните инвеститори,  по повод  първия ден на новия 43-ти парламент Ройтерс написа: „Политическите боричкания спъват усилията за решаване на банковата криза, поставила съдбата на четвъртата по големина банка в страната КТБ в предверието на ада след масираното изтегляне на депозити през юни“. АФП от своя страна не закъсня да отбележи:  „Гуверньорът на централната банка Иван Искров и нейният УС са подложени на масиран огън заради неспособността им да предотвратят фалита на КТБ, а новият парламент се очаква да ги отстрани от постовете им“. Агенцията допълни, че „ширещата се корупция и шуробаджанащина, слабият икономически растеж и упоритата дефлация подхранват недоверие към политиците и вече две години пораждат в страната постоянни улични протести“.

България в чуждото финансово огледало

Какви други сигнали  изпраща кризата с КТБ към икономическите и финансови партньори на България?

Илия Лингорски, бивш подуправител за България на МВФ и бивш зам.-министър на финансите, вижда източниците на тези отрицателни послания  в поведението на институциите и най-вече на БНБ, в опитите за шиканиране на европейското законодателство, както  и в липсващата защита на интересите на чуждите инвеститори в страната. “ Още от началото на кризата видяхме как думите на централната банка, чиито изявления във всяка държава обикновено се възприемат като безспорен факт и чиста монета, у нас станаха пример за непоследователност, при това в рамките на дни. Едно се заявява, друго се случва, после се казва обратното. Така доверието в БНБ беше загубено много  преди да се заговори за оставки в нея“,  смята финансистът. Според него всички принципи на европейското законодателство, свързани със защитата на частната собственост и по-точно с гарантирането на депозитите в банковата система, са били нарушени. „Клиенти на КТБ вече 4 месеца са лишени от достъп до своите пари и депозити, за което България получи не едно предупреждение, срещу тези действия започна разследване, заваляха негативни оценки от Европейския банков орган и ЕК започна наказателна процедура за системно нарушаване на европейското законодателство от българските  институции.  Начело с БНБ, при това!“, посочва Лингорски. Той не пропуска и факта, че Фондът на генералния държавен резерв на Султаната на Оман, инвеститор в КТБ, е имал  много трудни четири месеца в България, включително и в репутационно отношение.  „При възможно най-лошо развитие на кризата представяте ли си какъв сигнал ще изпрати един провал в България на този Фонд не само към Близкоизточния район, а и към деловите среди по света? Сигналът е, че дори такава солидна институция като Оманския фонд е била въвлечена със своя инвестиция в типичния наш „връзкарски капитализъм“, отговаря на въпроса си Лингорски.

Маските  падат

Директорът на Икономическата програма в Центъра за изследване на демокрацията Руслан Стефанов също смята, че поведението на банковия регулатор и институциите затвърждава впечатлението, че за тях  е важна не е защитата на интересите на вложителите, а някакви други скрити и недоизказани интереси. „Със сигурност обликът на България като страна с лошо управление на публичния сектор и с огромни проблеми в защитата на частни интереси ще бъде потвърден и след този „банков епизод“ с КТБ. Нашите западни партньори ще се нуждаят от солидна доза нови мерки, които да ги убедят, че България има възможност да се справи с предизвикателството“, изтъква изследователят от ЦИД. Той обаче отбелязва, че в банкова афера вече се е случило и нещо позитивно – паднали са маските на някои играчи в нея. „Така вече за всички е ясно, че икономическите и финансови партньори навън ще очакват конкретни действия на българските правораздавателните органи. И най-важното – по примера на  Хърватия и  Румъния, виновниците  да получат заслужено наказание според законите, както е във всяка правова държава“, коментира Руслан Стефанов.

Изходът

В разгара на кризата с КТБ през август  британският „Файненшъл тймс“ цитира думите на мениджър на хедж фонд, който казва: „Както и да приключи всичко, надеждността на България на международните пазари ще понесе удар“. По същото време вторитетният англоезичен вестник в Ливан и Близкия изток „Дейли стар“ коментира, че превърналата се в „политически цирк“ банкова криза повдига въпроса „дали България  има необходимата политическа и институционна зрелост, за да стабилизира възникналата ситуация“ и допълва, че „липсата на прозрачност е смайваща“.

Илия Лингорски е категоричен, че най-лошият удар срещу реномето на една държава е банковата криза. Според него за да се впечатли положително, инвестиционната общност трябва да се убеди, че страната си е взела поука от случилото се, че е признала за дългогодишното  толериране на неправилни и порочни практики, и че е готова да демонстрира решимост за тяхното отстраняване.  На първо място обаче той посочва възстановяване доверието в БНБ. Финансистът лансира пред ДВ и идеята си да бъде потърсен утвърден европейски или американски централен банкер, който да оглави УС на БНБ. „През миналата година канадският централен банкер Марк Карни стана гуверньор на британската „Bank of England”, бившият шеф на Израелската централна банка Стенли Фишер бе избран за заместник-председател на Федералния резерв на САЩ, припомня Лингорски и посочва, че  подобни практики набират все по широка популярност. Макар и  екзотична за България, тази идея трябва да се обмисли, защото ние никога не сме имали такава криза в доверието към централната си банка! Каквито и патриотарски настроения да се усещат в страната, едва ли някой ще дойде у нас за да ограби националните ни интереси. Работата на централния банкер е високопрофесионална и най-добрата атестация за него е предишния му опит и постижения“, е категоричен  финансистът.

Промяна на системата

Според Руслан Стефанов международното реноме на България днес е достатъчно ниско, така че кризата около КТБ по-скоро ще затвърди съществуващото  мнение за страната, отколкото да породи нови негативни оценки. „Колкото до идеята за чужд експерт да оглави БНБ, ние сме опитвали  подобно нещо при въвеждането на валутния борд . Това, обаче, не ни спаси от другите лоши практики. За това не мисля, че само една личност може да  реши проблема, дори тя да част от възможните варианти.  Опитът показва, че е необходима промяна на системата. А тя следва  да е резултат от  усилията на всички онези, които са решили да останат да живеят в тази страна и да осъществят неотложните промени“, обобщава Руслан Стефанов от ЦИД.