Умишлено или не само ден след като парламентарното мнозинство назначи досегашната изпълнителна директорка на „Прозрачност без граници” Диана Ковачева за нова министърка на правосъдието, влиятелната НПО с централа в Берлин потвърди поредното българско „постижение” с отрицателен знак – страната е ударила европейското дъно на класацията за усещане за корумпираност и трайно се нареди сред  държави като Гана, Гамбия, Лесото и Шри Ланка. Казано иначе, основаващите се на доклади и аналитични оценки на международни институции като Световната банка, Международния икономически форум, изследователското звено на „Економист” и Фридъм хаус констатации изцяло потвърждават  заключенията за България в мониторинговия доклад на ЕК от юли, както и изводите на редица вътрешни и чуждестранни наблюдатели – корупцията във всички сектори на управлението е широкоразпространена, тя се влошава, а публичните институции в страната не са в състояние да й противодействат ефикасно.
Огледалце, огледалце, коя е най-корумпираната в Европа?
Едва ли тези изводи са изненада за някого в страната. Преди седмица не друг, а самият главен прокурор Борис Велчев призна, че оглавяваната от него институция не може да се похвали с напредък в делата за корупция и дори призова гражданите да не плащат исканите им подкупи, а да се обръщат „към органите”. С което просто реанимира, лансираният от Симеон Сакскобурготски /тогава премиер/ през 2003 година  безполезен девиз „Аз не корумпирам!”, както и наивният призив на американския посланик в София от тази пролет българите да кажат „Стига толкова!” на рушветчиите. Просто опитите отговорността за подкупите вместо върху институциите да се прехвърли върху гражданите се провалиха поради една проста причина –  държавата в сегашния й вид е конструирана така, че всячески да стимулира корупцията. Тежката бюрокрация, безбройните разрешително-забранителни режими, купчините от безсмислени наредби и изисквания принуждават предприемачите да плащат под масата за да си свършат работата, забързаните граждани да отвръщат на многозначителния катаджийски въпрос „Какво правим сега?” с подпъхната банкнота, пациентите официално да си купуват лекарското внимание или хирургическия екип и… какво ли още не! От друга страна през май Ройтерс отбеляза, че шуробаджанащината и необходимостта от подкупи за осигуряване на бизнес сделки  в страната са спирачка пред чуждестранните инвеститори, че те спъват икономическия растеж. И припомни, че Германия и Франция са се противопоставили на приемането на България и Румъния в Шенгенската зона тази пролет „заради опасения за корупция”.
Звукът на тишината
Точно преди две години в национално изследване „Прозрачност без граници” констатира, че едва 3 на сто от анкетираните българи били склонни да подадат сигнал за корупция. Останалите смятали, че подобно усилие е безмислено, доколкото не може да се очаква адекватна реакция от властите. Други откровено признали, че се страхуват да правят подобни предупреждения  опасявайки се най-вече от преследване и заплахи срещу самите тях и семействата им. Изпълнителната директорка на асоциацията Диана Ковачева/сега вече правосъдна министърка/ на специална кръгла маса тогава повдигна въпроса за нуждата от законодателни мерки за защита на лицата, сигнализиращи за злоупотреби, както и за опасността сигналите да се използуват за решаване на лични конфликти. На същия форум бившият регионален министър Плевнелиев /днес новоизбран президент/дори беше лансирал идеята да внедрява сред своите служители „тайни агенти”, прикрити като обикновени чиновници, които да докладват за корупционни практики…
Празнична благотворителност
Днес ситуацията е значително по-зле. В кризата криза и засилващия се социален хаос за българите евентуалназагуба на работното място звучи  фатално и последното, което би им хрумнало е да вадят на светло далаверите на своите началници и работодатели. Още повече, че обещаваната законова защита на информаторите вероятно тепърва предстои да се приеме със съдействието на  новата правосъдна министърка. А избраният държавен глава Плевнелиев вместо за антикорупционни „агенти под прикритие” днес говори само за бъдещото електронно правителство, което щяло да ликвидира корупцията изцяло.
Е, изцяло – едва ли. Особено сред политиците, където продължават да благоденстват хонорувани с милиони консултанти по енергийни проекти или скъпо платени депутати-медицински съветници, за които не съществуват препятствия като „конфликт на интереси”, например. А след като „органите” твърдят, че разкриването на подкупен висш чиновник струвало на държавата над един милион лева, антикорупционния ентусиазъм в съвсем обеднялата държава е просто обречен. Затова, след като е ясно, че корупцията в страната е непобедима,  правителството единствено би могло да издаде указ, който да задължи чиновниците да даряват всеки пети рушвет за благотворителност. Което би поставило поне част от нещата на място.