17.09.2014
Нашите ученици в първи клас са двама души, а като дойдат десет кой ще се интегира? Българчетата ще ги накараме да учат афганистански език, така ли?” (Венцислав Тодоров, председател на Общински съвет Ковачевци)
„Нашите деца са много по-напред по отношение на интелигентност, на образование.” (жител на с. Калище, Пернишко)
“Село Розово е едно от най-чистите от етническа принадлежност села на Община Казанлък”– Теодора Георгиева, кметица на казанлъшкото с. Розово в докладна записка, адресирана до местната полиция.
Казано иначе, ние не сме ксенофоби, камо ли расисти, но…
Цитираните реплики всъщност съдържат нещо силно недоизказано. Те издават потиснатото желание на техните „автори“ да продължат с разсъжденията си, но се притесняват да го сторят пред медиите. Защо, ли? Вероятно подсъзнателно усещат, че думите им могат да стигнат до ушите на техен познат ром, евреин, арменец или просто до човек с рижа коса, да речем, сиреч различен от тях. Затова след традиционната увертюра, че по принцип нямат нищо против бежанците, заселниците, емигрантите, хората с различен цвят на кожата… изповедта им някакси секва. Защото нейната заключителна част неминуемо би ги издадала като завършени ксенофоби и расисти, на които макар да е обяснявано, че да мразиш различните е недостойна работа, те нито за миг не са преставали да презират ромите, цветнокожите, пришълците. Дори и различните измежду тях. Или еднозначно сами да признаят, че дълбоко в себе си винаги са били първични ксенофоби и расисти.
Колко световни войни са подпалили ромите?
Един от учениците в пернишкото село Калище се закани /забележете!/, през смях на връстниците си от Афганистан и Сомалия: „Ще ги биеме, какво може да правиме с тех? Те са болни. И без това не заслужават да живеят“. Вероятно не само родителите на това дете, но и хората от цялото село са съгласни с него, още повече че подобни човеконенавистни думи трудно могат да се родят сами в детската глава. Съгласни са, без обаче да се замислят върху някои други неща. Като, например, дали биха изпитали по-голямо удоволствие ако пътуват в автобуса със здрави и чистички скинари или в компанията на някой як и агресивен пияница, да речем? Когато се хвалят с етнически чистите си селища дали тези „истински“ българи са се запитвали колко световни войни са подпалили ромите, афганистанците или сомалийците за разлика от хората с чисто бяла кожа? Или друго – кой ром днес краде толкова наедро, колкото това правят снажните белокожи менажери с модерни костюми и скъпи вратовръзки? И кой всъщност нанася по-големи щети на държавата – малцинствата и бежанците или задушаващата повсеместна корупция?
„Позитивна дискриминация“ или „естествен подбор“
Да, когато някой наруши законите на страната, той следва да бъде осъден еднакво строго независимо дали е сириец, афганистанец, германец, американец или българин. Питаме ли се обаче, какво всъщност представлява нашия „вътрешен съд“ и трябва ли той да е толкова примитивен, че да се влияе от цвета на кожата или етническата принадлежност на някого? Подобно мислене е причинило много повече зло отколкото така критикуваните напоследък „позитивна дискриминация“ и незаслужените помощи от страна на държавата и различни организации за хората с различен етнос и цвят на кожата. Защото многократно по-страшен от „позитивната дискриминация“ е „естественият подбор“, който, според разбиранията на „висшата раса“, трябваше да гарантира съществувнето единствено на най-силните, най-здрвите, най-чистите и най-лоялните към властта, както е известно.
Да ги закарат в лагерите!
Всъщност расизмът и ксенофобията имат много форми. Те започват с високомерното говорене на „ти“ на арабите и китайците в техните магазинчета и ресторанти, преминават през невъздържания медиен език на омразата и неизбежно стигат до националистическите патрули от чернодрешковци, които самодейно „осигуряват“ реда по улиците с палки и ножове и до етнически чистите селиша, градове и държави.
Затова едва ли изненада представляват думите на жителка на казанлъшкото село Розово, която по повод заселилите се там три сирийски семейства със законен бежански статут, хистерично избълва по телевизора: “Има лагери, да си ги закарат в лагерите, не ме интересува, не са оттук, нямат работа тука! Според мен те са по-зле и от цигани. Моята дъщеря разсъждава, че и те били хора. Как да й обясня, че може да я наръгат с нож!”
Наистина, изразени изненада и възмущение няма. Особено в държава, в която едно селско дете от Калище е в състояние весело да произнесе думите: „Ще ги биеме, какво може да правиме с тех? Те са болни. И без това не заслужават да живеят”.