Поради кризисни финансови ограничения наложени от  Националната здравноосигурителна каса, която с месеци бави плащанията към лечебните здравни заведения, българските пациенти са принудени отново сами да си купуват болнични чаршафи, медикаменти и  храна, както в годините на „развития социализъм”, констатира Българският лекарски съюз.
Каква е актуалната ситуация в българското здравеопазване?

Освен най-бедни, българите са едни от най-боледуващите европейци – това сочат всички вътрешни и международни статистики, доклади и социологически изследвания. И още нещо – в допълнение към задължителните/но масово неплащани!/ вноски за здравно осигуряване, местните „европейски сиромаси” са принудени да плащат годишно по милиард и половина евро от джоба си за медицински  услуги и лекарства. През седмицата стана ясно, че освен ограниченият лимит за насочване на болните към преглед при лекар-специалист, те трябва да поемат почти изцяло издръжката си по време на лечение в някоя от държавните болници.
Илюстрация на тази практика са изобилните и процъфтяващи супермаркети за храни и напитки, магазини за бельо, безбройни сергии за цветя и чехли, както и по задължително няколкото аптеки, които заобикалят входа на болниците в по-големите градове. Основни пазаруващи в тях са попревити от болежките си хора облечени в не съвсем чисти пижами, които с накуцване или с патерица, зиме и лете, в пек и студ,  курсират между болничната стая и магазините навън със смачканите левчета в джоба и найлоновите пликчета с храна и лекарства в ръка. За онези, които  са приковани към леглото, пазаруват близките и „добрите” лели-санитарки, срещу известна комисионна, разбира се.

Доктор Джекил и мистър Хайд

Да си обикновен лекар в България е също доста унизително. В началото на годината в електронната трудова борса на т.нар.Агенция по заетостта можеше да се види, че най-добре платените професии в страната са готвач и специалистка по „тайландски масаж” – офертите за тях започваха от 1500 евро нагоре. За разлика от тях най-високата обявена заплата за медик възлизаше на 300 евро, като тази „немислима” сума се предлагаше за „джи пи” доктор в родопската община Ардино. Предложенията за заплати на медицински сестри се движеха между 150 и 250 евро. Последствията от тези „нива” на медицинската трудова борса бяха обобщени в статистиката на Българският лекарски съюз, която сочи, че от 3500 хирурзи в страната са останали не повече от 1500, че само за първите пет месеца от годината близо 200 лекари са се изнесли на работа в чужбина, че до края на лятото районите в Северозападна България ще останат съвсем без лекари, тъй като те практикуват за повече пари в съседна Румъния.
Според данни от състоялата се в началото на месеца в София международна трудова борса за медици, специализант в Германия започва с 3-4 хиляди евро месечно възнаграждение, заплатата на младши лекар във Великобритания е 9 хиляди евро, а на старши лекар скача на 12 хиляди евро. Тези суми обаче бледнеят пред 36-те хиляди долара месечна заплата, която Саудитска Арабия предлага за български военни лекари, като освен всичко тази страна и съседките й в Персийския залив дават данъчни облекчения и поемат разходите за квартира на чуждестранните доктори.

Наздраве, докторе!

В края на март премиерът Бойко Борисов обяви, че българските лекари с високи заплати „заслужават доходите си, но във време на криза не е редно някои медици да получават по 15 хиляди евро”, след като самият той взема около 1500 евро и работи през уикенда. Впоследствие се разбра, че максимумът за единични случаи на особено квалифицирани кардио и неврохирурзи не надхвърля  3000 евро, но това не се чу в публичното пространство. Остана, обаче, един твърде любопитен факт, който вероятно се нуждае от анализ. И той е, че България е единствената страна в ЕС, която има специална и вардена от НСО болница само за политици, известна като Правителствената. В комунистическото минало тя беше недостъпна за обикновените граждани, недостъпна е и днес.
Подобна болница, казват, имало в Корейската народно-демократична република или т.нар. Северна Корея, но там като че случаят днес е малко по-различен. А и разстоянието между София и Пхенян е значително…