Германски инвеститор заведе тези дни в Страсбург арбитражно делосрещу България за 60 милиона евро заради нарушения в германско-българския договор за насърчаване на инвестициите, както и заради бездействието на съдебната система и прокуратурата, съобщиха български медии. Очаква се един от въпросите, които германската канцлерка Ангела Меркел предстои да дискутира със своите домакини в София, да бъде липсата на правна сигурност за чуждестранните капиталовложения в България.
Какви са основанията за това недоволство?
В края на първата официална среща между Ангела Меркел и Бойко Борисов през януари в Берлин, германската канцлерка окуражи усилията на новия български кабинет за налагане на правовия ред и преборване на корупцията, като изрично подчерта, че тези усилия следва да продължат още по-интензивно. Десет месеца по-късно се оказва, че германските инвестиции в страната чувствително са намалели и причина за това далеч не е само икономическата криза, а липсата на правна сигурност за чуждестранните капиталовложения, която продължава да произтича от проблеми в съдебната система. Същата прословута българска съдебна система, която въпреки опититите за реформи, продължава да бъде обект на непрестанни критики от страна на ЕК и осезателна пречка за нужните като „въздуха и слънцето” за креещата българска икономика инвестиции от чужбина.
Да респектираш инвеститора
Всъщност конфликта на сегашния кабинет с германския бизнес в България започна през май, когато авторитетният „Файненшъл таймс Германия” написа, че „българския премиер прилага груби методи спрямо чужди концерни с цел да постигне приходи за страдащата от хроничен недоимък държава” по повод акциите на властите срещу две енергоразпределителни дружества и натиска на вътрешното министерство около техническите неблагополучия със „Сименс”, свързани със смяната на личните документи на гражданите. Непосредствено след това Бойко Борисов атакува германски бизнесмени в страната с упрека, че много бързо били научили българската поговорка „ за зелника и онзи който му го давал”, че се „провирали през различни законови вратички, за да не работят така, както в Германия”, че въпреки уважението към всички, българите са му по-мили и т.н. В крайна сметка премиерът поиска инвеститорите да помогнат „да станем като тях, а не те да станат като нас”, което било „по-лесно и по-сладко, но така не можело да бъде”.
Акъл имаме, пари дайте!
В резултат на възникналото напрежение в края на юни в София пристигна германският външен министър Вестервеле, който дипломатично заяви по темата, че неговата страна залага на „правната сигурност на нашите инвестиции, на това германските фирми да идват в България, да инвестират в нея за доброто на двете страни и двата народа”. От своя страна Германо-българската индустриално-търговска камара в София, в която членуват над 420 фирми, ударно подготви и връчи на правителството набор от предложения за актуализирането на 24 български закона със 101 идеи, позовавайки се на германския опит. Основен акцент в този сборник са предложения в областта на търговското право, обществените поръчки и данъчния режим – сфери, които най-често обезкуражават притока на инвестиции и спъват безогледно частния сектор. Кои от тези предложения ще бъдат приети и доколко правителството въобще ще бъде в състояние да реализира някое от тях, предстои да се види, въпреки публично демонстрираният ентусиазъм в тази посока.
В края на юли бившият втори човек в германското посолство в София Клаус Штрамайер, тънък познавач на България, отбеляза в интервю за радио „Дойче веле”, че “Борисов няма развито правно чувство и усещане за правова държава и това е един от най-големите му недостатъци”, както и че „правната слепота на това правителство може да се превърне в опасност, ако не се промени нищо”. Възниква въпросът – опасност за кого? За икономиката, за бюджета, за кабинета, за крехкото парламентарно мнозинство на ГЕРБ или за най-бедните граждани на ЕС? А може би и за рехавият инвестиционен интерес към страната от чужбина?
Най-вероятно канцлерката Меркел, която г-н Борисов сочи като свой „символ на поведение” и чиято снимка краси бюрото в неговия кабинет, ще му подскаже дискретно отговорите на ухо. Като на истински европейски приятел.