„Избори година хранят!” – вероятно подобна мисъл е пулсирала в главите на медийните собственици и шефове в очакване на президентските и местни избори в България. Какво спечелиха и какво загубиха медиите, обаче?
Изборното захлебване на частни и държавни телевизии, радиа, вестници, списания и интернет-страници е радостно събитие за изпосталялите финансово местни информационни средства. Все още сумрачно финансираните политически формации не спират да изливат огромни за мащабите на най-бедната европейска държава средства за да се рекламират и пропагандират в ефира и печата. И то не толкова за да излъчат в пространството някакви значими послания, колкото да внушат на избирателите обикновено мнима партийна солидност, възможности за контрол върху медиите и оттам за налагане на собствената си неповторима гледна точка.
Осанна, ГЕРБ!
В изборната нощ, току-що пристигнал от финансово разбунения Брюксел, премиерът Бойко Борисов заяви пред горичката от превъзбудени тв-камери и микрофони, че неговата управляваща партия е водила „най-семплата кампания” и е платила „най-малко пари за телевизии, за медии и за клипове”. Макар и невероятно, но този път българският министър-председател може да е бил и прав. Защо да се хвърлят грешни  партийни пари за медийно присъствие, когато неговата фигура, глас, лентички, шегички, неговите министри и партийните кандидати безплатно изпълват всички информационни емисии и публицистични предавания/ доколкото все още ги има!/, а със своя гратис-слугинаж медиите инвестират в благинките, с които сигурната бъдеща победителка във вота предстои да ги угощава цял мандат? А колкото до екстрите, за които все пак трябва да се похарчи някой и друг лев от държавната субсидия или от щедрите дарения, с тях управляващите пазаруват на едро – според българската Сметна палата цели седем медии, сред които телевизии, големи вестникарски групи и провинциални печатни издания директно са били висани в регистрите като рекламни и ПР-агенции на ГЕРБ. Плащанията за интервюта, индивидуални изяви и дискусии били по друго, съвсем отделно перо.
…и повалям дъб след дъб
Не така, обаче, стоят нещата с останалите, които попадат в т.нар. опозиционен кюп. За тях финансовата секира не само на частните, но и на държавни медийни секачи е яка – за едно-две кратки интервюта или мимолетни прояви в ефира официално се искат хиляди евро на минута, а отделно неофициалните набъбнали пликове от замаскирания рекламен алъш-вериш най-вероятно ще осигурят весели коледни и новогодишни празници не само на отделни медийни личности, но и добра 13-та заплата „на цели колективи” /поИлф и Петров/.
Нечутата песен на Пенка
Този жалък изборен пир е лишен дори от „кумова срама”, камо ли от някакви други професионални стандарти. Бивш посланик на САЩ в София отбеляза тези дни в ефир, че много от нещата, които се публикуват в медиите, се плащат от политическите партии и се пускат като новини, което е несъвместимо с журналистическата етика, но кой да го чуе? След неделния първи кръг на изборите наблюдателите от ПАСЕ говориха за нарушена равнопоставеност и нуждата от еднакъв достъп до медиите на кандидатите за държавен глава, за необходимостта ясното различаване на коментарните публикации от платените материали, които съдържат агитационна информация, но какво от това?
Нищо, разбира се. Тлъстите рекламни кебапчета, замесени в миризливата кайма от т.нар.”advertorials”/ редактореклама/ и “infomercials”/инфореклама/, овкусени със сладникав петмез или отровно лют пипер, в зависимост от  партийните вкусове на клиентелата, продължават да събират опашки от изгладнели партийни активисти пред медийните грилове. И това е добре, за да може хем мераклиите да хапнат малко политическа слава, хем “press-кебапчиите”  да позахлебят. Защото следващите избори са чак след две години!