13.04.2016

Нищо през последните седмици не прослави България по света толкова бързо и категорично, колкото „подвизите“ на самодейните граничари, захванали се да тръшкат по земята и връзват със „свински опашки“ ръцете на заловените от тях мигранти. Усетили скандала, световни медии не закъсняха да покажат на глобалната си аудитория видеоклиповете заснети с телефон, на които  тези „ловци на мигранти“/по в.“Гардиън“/, „милиции“ /по „Франс ТВ“/ и  „виджиланти“, сиреч самоорганизирали се пазители на реда /по ББС/, сами са увековечили своето геройство и пламенно родолюбие озвучено със собствените им крясъци: “Но Бългерия, гоу Търки ноу!”, каквото и да означава това на някакъв език, който няма нищо общо с английския.

Кафявите погроми

Сегашните подвизи на „патрулиращите патриоти“, както иронично ги нарече вътрешната министърка Румяна Бъчварова, съвсем не са нови. Те просто имат своето славно минало и традиции в България.

Все още има живи свидетели които помнят как около обсъждането на прословутия Закон за защита на нацията от 1941 година екзалтирани членове на нацистките Български национални легиони са вилнеели по улиците на по-големите градове и са раздавали с палки и побоища своето „гражданско правосъдие“ срещу носителите на „вредното еврейско влияние в България“. Възрастни софиянци още потръпват от отвращение при спомена за легионерските погроми на ул. Пиротска през зимата на 1940 г. и  надути псевдо патриотични лозунги.  И понеже през тези години кафявата чума вече е заливала Европа, геройствата на местните националсоциалисти са оставали някак си в сянка. Но далеч не са били забравени, както се вижда днес.

Доброволни отряди на трудещите се

След съветската окупация на България през 1944 г. комунистическото Народно събрание на бърза ръка приема Закон за създаване на Гранична милиция към МВР, която малко по-късно е преименувана на Гранични войски. Почти веднага започва и създаването на т.нар. групи за съдействие по охрана на границата, попълвани от местното население. През 1960 г. тези групи са преобразувани в Доброволни отряди на трудещите се, а цивилните жители на граничните райони преминават интензивни инструктажи как незабелязано да докладват за съмнителни и непознати хора и как при нужда лично да ги  „обезвреждат“.  За награда бдителните самодейни граничари са получавали съветски ръчни часовници, парични суми и хранителни стоки без продоволствени купони.  Казано иначе, поощряваната охранителна самодейност още тогава е сбъдвала сегашните мераци на граничния отрядник Динко за парични стимули за всеки неутрализиран мигрант.

Паметта на доносника

В спомен от миналото пред Дойче Веле роденият в град Малко Търново писател Димо Райков си припомни как дори на децата  е било внушавано щом зърнат непозната физиономия в района, веднага да съобщят  на милицията. „Така се оформяше доносническия манталитет на хората“,  обобщи Димо Райков. Той  разказа как в Париж, където живее от години, е разговарял със своя сънародничка, която си спомнила как на връщане от Турция се наложило да отседне с близките си в Малко Търново през нощта и още по тъмно на другата сутрин отпътували с автомобила си за София.  „Миналата година пак се озовахме в градчето и още не бяхме слезли от когато, когато местна женица изприпка при мен на площада и ми каза: „Аз тебе те помня, ти беше тук преди две години, стояхте малко, тогава носеше синьо яке и тъмен панталон”. Сънародничката ми беше изумена от подробностите, които местната жителка беше запаметила в нощта преди години и все още пазеше в паметта си! “, разказва Райков.

С червена лента на ръката

През развития социализъм „отрядничеството“ достигна  върхове не само покрай границата. В кръжоците на ДОСО /Доброволна организация за съдействие на отбраната / гражданството беше обучавано да борави с огнестрелно оръжие и да прилага хватките на САМБО. Срещу кого  – сетете се сами! През 60-те и 70-те „Доброволните отряди на трудещите се“  /ДОТ/ придобиха навсякъде особен разцвет. Цивилни партийци и членовете на ОФ имаха задължението по график да патрулират из нощните градски улици за  да осигуряват спокойствието на гражданите. В мемоарната си книга тогавашен отрядник пише: „Та бях член на ДОТ на младини. Сложа нова риза след работа, надяна една червена лента на лявата ръка. И едни ми ти жълти букви греят на червения фон… И по улиците. Ние сме двама, в средата милиционер. Вървим наперени, ученички ни гледат с разпърхани сърца, а младежи — със завист и респект!“.

Е, в повечето случаи милиционер е липсвал, но това въобще не е пречело на отрядниците да проверяват документи и дори да задържат пийнали компании, младежи с дълги коси или девойки с по-къси поли. И за бдителните цивилни пазители на реда отново е имало награди, почетни знаци за ревера и потупване по рамото от комсомолската или партийна организация.

Кръгът се затваря

Преди две години на улица „Пиротска“ отново се появиха позабравените от историята легионери. Този път като  щурмоваци на нацисткия съюз „Национално единство“, които наричаха себе си „доброволни граждански патрули“. Тези същите, облечени не в кафяви а в тесни черни дрехи,  под претекст че извършват проверки и наблюдение на мигрантите в района, всъщност търсеха повод саморазправа и побоища върху тях. Тогава, както  и днес, властите се опитаха да обяснят на тези юнаци, че действията им са незаконни, но докато се разбере кой е прав и кой крив, български гражданин от турския етнос набързо се озова в болницата след като „погрешка“ бил респектиран по главата с метални пръти от петима нападатели в черно, а двама сирийски граждани бяха надлежно пребити от маскирани хора с кубинки на краката в кв. Захарна фабрика.

Изводите

Така наречените „самодейни граждански отряди“ по турската граница  въобще не са част от гражданското общество, както се опитват да внушават някои политици, а точно обратното – те са негово отрицание. И звучен шамар върху държавата заради липсата й там, където има най-голяма нужда от нея. Самодейната охрана на границата е отчаяна и подсъдна дейност, която през 21 век едва ли има аналог в Европа и света. Използването на „патрулиращи патриоти“ и крайни националисти за политическа пропаганда е  популистко занимание с опасни последствия, а неспособността да бъдат неутрализирани поривите за подобни действия е сигурна рецепта за слаба държава и засилваща се анархия. „Динковците“ и техните съмишленици са продукт на крайната идейна, културна и икономическа нищета, в която България постепенно затъва. И обещание за още повече бурки, бради и подкъсени ислямистки панталони.